IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Визията на Шолц за ЕС - Европа има нужди не от думи, а от дела

На германския канцлер му липсва визионерската смелост на френския президент Макрон 

08:36 | 30.08.22 г.
Автор - снимка
Създател
 Германският канцлер Олаф Шолц изнася реч в Карловия университет в Прага, Чехия, 29 август 2022 г. Снимка: EPA/MARTIN DIVISEK
Германският канцлер Олаф Шолц изнася реч в Карловия университет в Прага, Чехия, 29 август 2022 г. Снимка: EPA/MARTIN DIVISEK

Париж трябваше дълго да чака Берлин да стане двигател на дебата за бъдещето на Европейския съюз. В понеделник възелът се разкъса. В Прага канцлерът на Германия Олаф Шолц представи цял пакет от предложения за реформи, насочени към укрепване на ЕС. И това е спешно необходимо. Великият руски империализъм на Владимир Путин се превърна в остра заплаха за сигурността и просперитета на европейците. Европа стана дори по-зависима от Китай, отколкото от Русия. А при следващия президент Америка може отново с триумф да се отвърне от съюзниците си, както коментира и колегата ни от германския Frankfurter Allgemeine Zeitung Беролд Колер. 

И ако европейците искат да продължат да живеят в съответствие със собствените си идеи за демокрация, права на човека и пазарна икономика, те наистина трябва да засилят сътрудничеството си във всички важни области на политиката и да го организират по-ефективно. 

Шолц също трябваше да говори дълго в Карловия университет, за да може да обхване всички въпроси, които отдавна оформят дебата за европейската реформа. 

В програмната си реч за бъдещето на Европейския съюз Шолц направи конкретни изявления. В бъдеще Германия ще инвестира значително в своята противовъздушна отбрана. И покани съседните държави да участват. В Европа има „значителна потребност" от защита срещу заплахи „от въздуха и от космоса", заяви канцлерът в Карловия университет в Прага. Шолц посочи като възможни партньори Полша, балтийските държави Естония, Латвия и Литва, Нидерландия, Чешката република, Словакия и скандинавските държави от ЕС Финландия и Швеция. Общата система би била по-евтина и по-ефективна от многото индивидуални инвестиции и би била „предимство за сигурността на цяла Европа". Специалният фонд на Германия за Бундесвера в размер на 100 милиарда евро укрепва европейската и трансатлантическата сигурност, заяви Шолц. Канцлерът вижда в това елемент от новата задача за мир на ЕС, който започна като вътрешен проект за мир, а сега трябва да се предпази и от външни предизвикателства. 

В краткосрочен план Берлин възнамерява да инвестира повече в сигурността на Украйна. Трябва да се доставят не само онези оръжия, без които човек може да се справи в момента, каза Шолц и призова за повече планиране и координация и препоръча Германия да отговаря за изграждането на украинската артилерия и противовъздушна отбрана. 

В перспектива канцлерът иска да направи ЕС икономически по-независим от доставчици от Китай или други авторитарни държави. Стратегията „Произведено в Европа 2030" би могла да помогне на Европа да си проправи път обратно към върха, където в момента изостава „в сравнение със Силициевата долина, Шънджън, Сингапур или Токио". Канцлерът вижда като модел производството на чипове и полупроводници, което в момента се премества в Европа с инвестиции за милиарди евро. Следващите области са европейското пространство за данни за мобилността и насърчаването на стартиращи предприятия от космическата индустрия. В областта на опазването на климата ЕС трябва да бъде „първият, който ще предприеме действия".

В речта си Шолц представи и германската позиция по дебатите за реформата на ЕС. Разширяването на Съюза направи много решения по-трудни, особено във външната политика, където решенията могат да се вземат само с единодушие.

Шолц иска да промени това. За целта обаче се нуждае и от съгласието на онези, които досега блокираха съвместните решения. Унгария, например, многократно е възпрепятствала налагането на по-строги санкции срещу Русия. Не може да се очаква, че правителството в Будапеща доброволно ще се откаже от правото си на вето.

Алтернативата е националните решения да се гласуват извън Съвета на ЕС. Съществува обаче и заплахата от джунгла от различни правила, която би била добре дошла за онези, които искат да противопоставят европейците едни на други. 

Шолц предложи и промяна в работата на еврокомисарите. Така двама от тях ще могат да оглавяват съвместно една генерална дирекция в ЕК, което ще намали броя на дирекциите наполовина. По начина си на работа генералните дирекции са сравними с министерствата на национално равнище. 

Предисторията на предложението е фактът че при предишни разширявания се е налагало да се създават допълнителни генерални дирекции, за да могат всички държави членки да продължат да изпращат по един комисар. Настоящите 27 дирекции увеличават разходите за вътрешна координация. 

Предвижда се и по-нататъшно присъединяване към ЕС. Шолц няколко пъти говори за „30 или 36" членове. ЕС ще има 36 членове, ако приеме всички държави от Западните Балкани, Украйна, Република Молдова и Грузия.

Предложенията не бяха съвсем нови - нито тези за създаването на своеобразен „предварителен ЕС“, както предложи Макрон, нито тези за решенията с мнозинство, за които Шолц вече се бе борил преди. Досега той не е постигнал никакъв забележителен успех. Дори в Германия, която се смята за европейски образец, мнозина ще трябва първо да свикнат с мисълта, че могат да бъдат „прецакани“ при гласуванията за вземането на решения относно миграционната политика, дълга или военните операции.

Държавните и правителствените ръководители, които искат да очертаят широките граници на Европа, обичат да избират за целта историческите зали на признати университети. Такъв беше случаят с френския президент Еманюел Макрон преди почти пет години, който в Сорбоната в Париж призова за единен бюджет на ЕС, оставяйки като ехо след себе си изречението: „Нямам червени линии, имам само хоризонти".

За своята програмна реч - отговора на Макрон, който Ангела Меркел си спести - Олаф Шолц избра Карловия университет в Прага и говори за повратната точка в Европа, за разширяването (от 27 на 36 държави), за решенията на мнозинството в ЕС и за общата система за противовъздушна отбрана. Но визионерската смелост на Макрон при германския канцлер е по-скоро педантичност в разчитането на огледалните. Конкретните неща липсваха така, както и европейският дух. Изречението: "Европа е нашето бъдеще" не е достатъчно само по себе си, трябва да се направи и нещо за бъдещето. 

Народите на свободна Европа обаче вече трябва да са наясно, че могат да защитават свободата и просперитета си по-добре и по-трайно заедно, отколкото поотделно. Техните правителства трябва да се изкажат в подкрепа на обединението, а не на националния егоизъм и разделението. Шолц даде пример за това в Каролинума - седалището на Карловия университет и едно от най-старите общежития, разположени в Централна Европа, както го направи и Макрон в Сорбоната. Но човек не става велик европеец с велики тези, а само с велики дела. В заключение можем да се обзаложим, че за съжаление след пет години за тази реч вече няма да се говори.

Последна актуализация: 12:52 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Редакционно виж още

Коментари

Финанси виж още