Автократите вече не могат да обвиняват либералния Запад за проблемите си

Помислете си само за автократите по света. Президентът на САЩ вече е един от тях, а Европа е загубила апетита си за насърчаване на демокрацията, така че кого биха могли да обвинят те, когато са подложени на натиск от протести у дома?

Обвиненията срещу САЩ, по-специално в подстрекаване към смяна на режими, отдавна са любима тактика на авторитарните лидери. Понякога тези твърдения са напълно оправдани. Но през последните години те са предимно фалшиви. А на този етап изобщо нямат логика, пише колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън в материал.

Хората винаги са имали свобода на избор, както и собствени цели и очаквания – нещо, което авторитарните лидери рядко признават. При отсъствието на честни избори хората излизат на улицата, защото това се превръща в единствения им наличен начин да наложат политическа промяна – и не се нуждаят от ЦРУ да им плаща, за да го правят. Такъв беше случаят с Оранжевата революция и революцията на Майдана в Украйна, съответно през 2004 г. и 2014 г. Това беше вярно за вече забравените протести в Москва от 2011-2013 г. срещу подривната дейност на Владимир Путин върху демократичния процес, когато той се завърна на президентския пост.

В събота президентът на Сърбия Александър Вучич се оказа мишена на народния гняв под формата на най-големия обществен протест, който страната някога е виждала. Стотици хиляди излязоха по улиците на Белград. Очаквано, Вучич каза по телевизията, че всичко това е организирано от чужбина и той ще защитава независимостта на Сърбия.

Вучич не посочи държава, така че нека преминем през обичайните заподозрени. САЩ обикновено биха оглавили списъка, но сега се управляват от Доналд Тръмп, който няма никакъв интерес към либералната демокрация и харесва лидери по модела на Вучич. Всъщност Доналд Тръмп-младши беше в Белград този месец по работа върху предложение от Affinity Partners на зетя на Тръмп Джаред Къшнър за преустройство на сръбското министерство на отбраната и сградите на военната академия – които НАТО бомбардира през 1999 г. – в хотелски комплекс.

Проектът беше одобрен от Вучич, но атакуван от политическите му опоненти, които не без основание попитаха дали САЩ биха подписали 99-годишен договор за наем на „Уест Пойнт“ за преустройството му в хотел и при това на компания от чужда държава, която го е бомбардирала. Тръмп-младши дори интервюира Вучич в своя подкаст, като му съчувстваше за протестите. Значи не е работа на ЦРУ на Тръмп тогава.

Междувременно Европа е съсредоточена върху запазването на стабилността на Балканите, след като вече си има един конфликт в Украйна, с който трябва да се справи. Насърчаването на демокрацията остава на заден план. Така че не е и Европейския съюз. Русия? Със сигурност не. Президентът Владимир Путин е ентусиазиран поддръжник на Вучич.

Ами Китай? Не е в техен стил. Освен това протестите започнаха след срутването през ноември на навес на гарата в Нови Сад в южната част на страната. Убити бяха 15 души. Обектът току-що беше реконструиран от китайски изпълнител като част от инициативата „Един пояс, един път“. Сърбите подозират корупция и в сряда техните протести принудиха премиера Милош Вучевич да подаде оставка. В подкаст интервюто си с Тръмп-младши Вучич обвини за протестите вече лишената от средства Американска агенция за международно развитие (USAID) и други нестопански организации.

Вярно е, че неправителствените организации са склонни да застават срещу автократични режими, защото голяма част от тях се фокусират върху укрепването на гражданското общество и демокрацията или намаляването на корупцията. Но това, че повече от 300 хил. сърби протестират, защото са били манипулирани от западни благотворители, е дори по-малко правдоподобно от това, че получават заплащане от ЦРУ.

„Когато Вучич казва, че това се дължи на чуждо влияние, всички се чудим: добре, чие?“, пита Вуйо Илич, помощник-директор на Института по философия и социална теория към Белградския университет. Протестите са ръководени от студенти и основното безпокойство сред организаторите е относно липсата на интерес на Запада към грубата реакция на Вучич, която включва клеветнически кампании срещу академици, арести на протестиращи и предполагаемото използване на звуково оръдие, което предизвика паника в тълпата на протеста.

За да привлече повече международно внимание, Илич помогна за създаването на петиция, подкрепена от над 2000 учени от цял свят, включително Франсис Фукуяма и Томас Пикети, която беше публикувана в четвъртък.

Междувременно в Турция президентът Реджеп Ердоган току-що направи ключова стъпка към пълната автокрация, като арестува основния си политически съперник Екрем Имамоглу. Това беше направено броени дни преди опозиционната Републиканска народна партия да обяви популярния кмет на Истанбул за свой кандидат за президент. Правителството настоява, че обвиненията са реални и несвързани с политиката, но това твърдение е смешно поради факта, че само ден по-рано правителството лиши Имамоглу и от университетската му диплома – изискване, за да се кандидатира за президент. Протестите не са разрешени, но въпреки това такива вече започват.

Ердоган направи кариера чрез разпалване на подозренията срещу Запада. За тази цел не са нужни много убеждавания в Турция, страна, която съюзническите сили се опитаха да разделят помежду си през 1920 г. Той обвини Запада, че е организирал големите протести в парка „Гези“ през 2013 г., както и неуспешния военен преврат през 2016 г. Той обвини и международно „лихвено лоби“ в заговор за увеличаване на разходите за заеми в Турция.

Но след 22 години управление Ердоган е в политическа безизходица. Сривът на лирата и 70% инфлация, причинена от неговите собствени нетрадиционни парични политики, създадоха криза с разходите за живот, която подкопа подкрепата за него. Вече застрашен от популярността на Имамоглу, той също така ще трябва да промени конституцията или да свика предсрочни избори, за да се кандидатира отново.

Ердоган знае, че Европа ще помрънка и няма да направи много, защото се нуждае от Турция и нейната военна индустрия повече от всякога, опитвайки се да отговори на руската агресия. Той също така знае, че има сродна душа в Белия дом, така че вероятно ще му се размине унищожаването на турската демокрация, без да плати цената на международната сцена. У дома обаче той ще трябва да се сблъска с все по-недоволно население – и без да има кого да обвини, освен себе си.