Какво струва Тръмп на Америка

Имам много реакции на това, че президентът Тръмп до голяма степен се отказа от безсмисления си план да обмити света, пише колумнистът на New York Times и носител на три награди „Пулицър“ Томас Л. Фрийдман. Като цяло обаче, една реакция продължава да се връща като мен: Ако наемете клоуни, трябва да очаквате цирк, а в случая сме наели цяла група клоуни.

Помислете за това какво Тръмп, главният му глупак Хауърд Лутник (министър на търговията), помощник главният глупак Скот Бесънт (министър на финансите) и заместник-помощник главният глупак Питър Наваро (главен съветник по търговията) ни казват през последните няколко седмици: Тръмп няма да се откаже от тези мита, тъй като – избере си сами вариант – има нужда от тях, за да спре фентанилът да убива деца; има нужда от тях, за да увеличи приходите, с които да плати за бъдещите понижения на данъците; има нужда от тях, за да притисне света да купува повече неща от САЩ. И никак не му пука какво казват богатите му приятелчета на Wall Street за загубите им от фондовия пазар.

След като създаде хаос на пазарите, стъпвайки на тези непоколебими „принципи“ – несъмнено карайки много американци да продават на ниски цени от страх – Тръмп се отдръпна от голяма част от тях, обявявайки 90-дневна пауза за определени мита към повечето държави, без Китай.

Посланието към света – а и към китайците: „Не успях да издържа на ударите“. Ако беше книга, тя щеше да се казва „Изкуството на скимтенето“ (The Art of the Squeal).

Дори и за миг не си помисляйте обаче, че всичко, което е изгубено, са пари. Изпари се и цяла купчина безценно доверие. През последно време казахме на най-близките си приятели по света, пише Фрийдман – страни, които застанаха рамо до рамо с над след 11 септември, в Ирак и в Афганистан – че не са по-различни от Китай или Русия. Всички те щяха да получат мита по една и съща формула – без отстъпки за „семейство и приятели“.

Мислите ли, че тези бивши близки съюзници на САЩ някога отново ще се доверят да влязат в окопите заедно с тази администрация?

Това бе търговският еквивалент на проваленото излизане на администрацията на Байдън от Афганистан, от която тя така и не се възстанови. Но поне Джо Байдън ни извади от скъпа война без победител, без която според мен САЩ сега са по-добре, пише Фрийдман.

Тръмп току-що ни вкара във война, в която няма победител.

Как? Наистина САЩ имат търговски дисбаланс с Китай, който трябва да бъде преодолян. Тръмп е прав в това отношение. Китай сега контролира една трета от глобалното производство и има промишлените двигатели, за да може общо взето един ден да произвежда всичко за всички, ако му бъде позволено. Това не е добре за САЩ, за Европа и за много развиващи се страни. Не е добре дори за Китай предвид факта, че влагайки толкова много ресурси в износни индустрии, той пренебрегва скромната мрежа за социална сигурност, която предлага на народа си, и дори по-окаяната си здравна система.

Но когато имате страна голяма, колкото Китай – с население от 1,4 млрд. души – с таланта, инфраструктурата и спестяванията ѝ, единственият начин за преговори с лост от нашата страна на масата, пише авторът. А най-добрият начин за сдобиване с лост щеше да бъде Тръмп да привлече в единен фронт съюзниците в Европейския съюз, Япония, Южна Корея, Сингапур, Бразилия, Виетнам, Канада, Мексико, Индия, Австралия и Индонезия. С една дума – да го превърне в преговори на целия свят срещу Китай.

Тогава казвате на Китай: Всички ние постепенно ще увеличим митата си върху износа ви през следващите две години, за да ви притиснем да преминете от експортно ориентирана към по-вътрешно ориентирана икономика. Но освен това ще ви поканим да изградите заводи и вериги за доставки в нашите страни – със съвместни предприятия с участие 50/50 – за да прехвърлите опита си обратно към нас по начина, по който ни принудихте да го направим за вас. Не искаме разединен свят. Той ще донесе по-малко просперитет за всички и по-малко стабилност.

Но вместо да направи така, че целият индустриален свят да се изправи срещу Китай, Тръмп изправи САЩ срещу целия индустриален свят и Китай.

Сега Пекин знае, че Тръмп не просто мигна, но и отчужди съюзниците си, толкова силно показа, че на думата му не може да се вярва и за секунда, че много от тях може никога да не се присъединят към САЩ срещу Китай по-същия начин. Вместо това те може да възприемат Китай като по-добър, по-стабилен дългосрочен партньор от САЩ.