От пародия до главозамайваща наглост: Защо Тръмп иска от данъкоплатците 230 млн. долара за себе си

Американският президент Доналд Тръмп поиска от Министерство на правосъдието да преследва политическите му врагове. Нареди на помощниците си да използват заплашителните инструменти на закона, за да разследват набирането на средства от Демократическата партия и либералните групи, които му се противопоставят. Пожали собствените си поддръжници от последствията от нарушаването на закона. А сега, в зашеметяващ акт на сделка със себе си, иска министерството да му даде почти четвърт милиард долара от парите на данъкоплатците и да ги вкара в личната си банкова сметка като компенсация за лични огорчения.

Предвид готовността на представителите на Министерство на правосъдието да изпълнят волята му, има защо да очакваме, че може да получи тези пари, пише в редакционен коментар The New York Times. Един от служителите, с право да одобри плащането, е работил с личния правен екип на Тръмп, а друг е представлявал съюзници на Тръмп. Неговото Министерство на правосъдието вече доказа, че е готово да постави интересите му над закона и държавата.

Тръмп твърди, че Министерство на правосъдието му дължи 230 млн. долара като компенсация заради предишни федерални разследвания срещу него, съобщи The Times във вторник. Тези разследвания бяха фокусирани върху отказа му да предаде класифицирани държавни документи, които бе взел от Белия дом, и контактите между екипа на предизборната му кампания през 2016 г. и руски лица.

Конфликтът на интереси на президента в тази ситуация е толкова огромен, че няма аналог в историята на САЩ. Един експерт по етика го нарича „пародия“. Сенатор Ричард Блументал, демократ от Кънектикът, го нарече „главозамайваща наглост“. Дори самият Тръмп явно признава странния характер на искането правителството, което той управлява, да му плати цяло състояние. „Аз съм този, който взима решението и това решение ще трябва да мине през бюрото ми, и е ужасно странно да вземеш решение, в което плащаш на себе си“, каза той. Но изглежда никакво чувство за срам не може да спре искането му за възмездие. Обещанието му да даде парите на Министерство на финансите за благотворителност само засилва възмущението предвид историята му да се възползва от филантропски действия за лична изгода.

Той твърди, че заслужава парите, тъй като разследванията са били несправедливи и е претърпял големи щети заради тях. Но разследванията бяха законни – за разлика от двете преследвания, които той инициира срещу бившия директор на ФБР Джеймс Коми и главния прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс.

Разследването на Робърт Мюлер в намеса на Русия в изборите помогна да се разкрият поне 140 примера за контакти между кампанията на Тръмп и руски граждани, WikiLeaks и техни посредници. Мюлер не повдигна обвинения срещу Тръмп, но докладът, който написа ясно показа, че разследването си е струвало: поведението на Тръмп „представя трудни въпроси, които ни пречат да определим категорично, че не е имало престъпно поведение“.

Делото с класифицираните документи също бе сериозно. За разлика от други официални лица, обвинени в неправомерно боравене с класифицирана информация, Тръмп многократно отказа да върне документите, когато това бе поискано от него, и укри колко от тях е запазил. След напускането на поста той също така сподели очевидно класифицирана информация за американските ядрени подводници с австралийски бизнесмен по време на разговори в частния му клуб „Мар-а-Лаго“.

По-важният въпрос не е свързан с двете разследвания или предполагаемите вреди за него. Дори ако делата срещу него бяха по-слаби, отколкото са, и дори ако можеше да посочи лични вреди, той не би трябвало да може да използва властта си като президент, за да си присъжда обезщетение. Обикновените граждани рядко могат да получат обезщетение от правителството, дори когато са били третирани несправедливо. А Конституцията забранява на президента да получава каквато и да е друга финансова компенсация от Съединените щати, освен заплата и скромни средства за разходи. Назначаването на свои хора, които да одобрят безпрекословно искането за обезщетение, на практика му дава празен чек от Министерството на финансите, който да подпише.

Искането му за плащане в размер на 230 млн. долара от американските данъкоплатци се вписва в несъразмерния модел на самообслужване от страна на президента и неговото семейство. Той организира вечеря за хората, които са купили най-много криптовалута с марката „Тръмп“. Компанията му Trump Organization си сътрудничи по имотни проекти с държави от Близкия изток, които в много отношения разчитат на Съединените щати. Той е участвал в подобни конфликти на интереси със Сърбия и Виетнам. Списъкът може да продължава без край.

Тръмп не бива да се облагодетелства от президентския си пост. Той трябва да плати политическа цена за безсрамната си корупция, завършва The New York Times. Вместо това той казва на американските данъкоплатци да платят цена директно на него.