Изкуственият интелект вече е част от образованието. Студенти и ученици го използват при търсене на информация, създаване на текстове, програмиране, решаване на задачи и разработване на проекти. Затова днес по-важният въпрос не е дали тези технологии ще навлязат в учебния процес, а дали образователните институции са подготвили преподавателите за работа в среда, в която отговорът идва за секунди, но разбирането не идва автоматично.
Нито една технология сама по себе си не подобрява качеството на образованието. Това важи в голяма степен и за изкуствения интелект. Същинският въпрос е дали тя променя начина, по който студентите учат, мислят и доказват, че са усвоили знанието. Той може да бъде полезен, но само ако се използва с ясна педагогическа цел и в съответствие с учебното съдържание. В противен случай лесно създава впечатление за модерност, без да води до по-добро разбиране, по-самостоятелна работа или по-високо качество на подготовката.
Точно тук ролята на преподавателя става още по-важна. Подготвеният преподавател не е просто човек, който умее технически да използва даден инструмент. Той трябва да преценява кога използването на изкуствен интелект подпомага ученето и кога започва да го подменя. Трябва да различава ситуациите, в които технологията може да помогне за сравняване на различни решения, за генериране на примери или за бърза обратна връзка, от онези, в които най-важно е обучаемият сам да изгради логика, аргументация и собствено разбиране.
Снимка: Личен архив
Проф. д-р инж. Алдениз Рашидов е преподавател в Технически университет - Габрово, директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение и ръководител на сектор „Информационно осигуряване“. Научните му интереси са в областта на интернет базираните системи, индустриалните информационни системи и приложението на изкуствения интелект в образованието и научните изследвания. Автор е на над 115 научни публикации и е старши член (Senior Member) на IEEE, както и член на IEEE Computer Society и IEEE Robotics and Automation Society.
Не е достатъчен само крайният резултат
Това поставя и нови изисквания към самия учебен процес. Когато студентът може лесно да получи готов текст, код или решение, вече не е достатъчно да се оценява само крайният резултат. Все по-важно става да се оценява не само резултатът, а и процесът, по който е достигнато до решението, как е проверено, как е аргументирано и доколко обучаемият действително го разбира. Това означава задачите да бъдат формулирани така, че да изискват обяснение на избрания подход, защита на направените решения, сравнение между различни варианти и критична преценка на получената информация.
Именно тук се вижда една от големите промени, които изкуственият интелект налага. Той не отменя ролята на преподавателя, а я променя. Ако досега акцентът често е бил върху предаването на знание, днес все по-важно става преподавателят да проектира учебна среда, в която студентът не просто получава отговор, а показва, че разбира смисъла му, може да го провери и да го приложи в конкретен контекст.
Промяната личи най-ясно във висшето образование
Това е особено важно във висшето образование и в инженерните дисциплини, където изкуственият интелект може да подпомага програмирането, анализа на данни, моделирането, проектирането и разработването на различни решения. Той може да бъде полезен при генериране на примерен код, при откриване на грешки, при структуриране на идея или при сравняване на различни подходи. Но ако студентът използва готов резултат, без да разбира неговата логика, ограничения и приложимост, тогава обучението губи част от своя смисъл.
Сходна е ситуацията и в дисциплини с по-аналитична или творческа насоченост. Изкуственият интелект може да предложи варианти, структура или отправна точка, но не може да замени личната аргументация, самостоятелната преценка и интелектуалната отговорност на обучаемия. Именно затова задачите трябва да бъдат променяни така, че да насърчават не механичното използване на технологията, а осмислената работа с нея.
Подготовката не е само техническа
Подготовката на преподавателите в тази посока не може да се сведе само до овладяване на нови инструменти. Тя изисква и методическа яснота. Необходимо е преподавателят да може да прецени за кои дейности използването на изкуствен интелект е подходящо, в кои случаи трябва да бъде ограничено и как това да бъде отразено в изискванията към учебната работа и оценяването. Това е вече не само въпрос на технологична грамотност, а на педагогическа и професионална преценка.
Не по-малко важно е, че подобна подготовка не бива да се оставя единствено на личната инициатива на отделния преподавател. Ако образователната система очаква изкуственият интелект да бъде използван смислено и отговорно, тя трябва да създаде условия за това. Нужни са обучения, обмен на добри практики, време за адаптиране на учебното съдържание и по-ясна институционална рамка за допустимото използване на подобни инструменти. В противен случай университетите рискуват да оставят преподавателите и студентите сами да изграждат правила в среда, която се променя твърде бързо.
Един работещ подход би бил на равнище университет, факултет или катедра да се разработят кратки практически насоки, съобразени с различните видове дисциплини. В тях може ясно да се посочи при какви дейности използването на изкуствен интелект е допустимо, къде следва да бъде ограничено и как трябва да се отчита. Това би дало повече сигурност както на преподавателите, така и на студентите и би помогнало да се избегне хаотичното търсене на решения в бързо променяща се среда.
От допълнителна възможност към необходимост
Подготовката на преподавателите за работа с изкуствен интелект вече не е допълнителна възможност, а необходимост. Технологиите навлизат в учебния процес много по-бързо, отколкото се изграждат устойчиви правила и педагогически практики за тяхното използване. Затова от решаващо значение е кой, как и с каква подготовка ги въвежда в образованието.
Бъдещето на изкуствения интелект в учебния процес няма да се реши само от качеството на самите инструменти. То ще зависи най-вече от качеството на преподаването. Ако преподавателите са добре подготвени, тези технологии могат да подпомогнат разбирането, самостоятелната работа и развитието на умения. Ако не са, изкуственият интелект лесно може да се превърне в източник на готови отговори и привидна лекота.


Българските и унгарските депутати с най-високи заплати в ЕС спрямо минималната заплата
Много българи излетяха в Космоса с акциите на "Спейс Екс", но скоро ще се приземят
Икономист: Българите обедняха наполовина
ЕС изостава в надпреварата за изкуствен интелект заради собствените си регулации
Евростат: България е на пето място в ЕС по предотвратима смъртност
Н. Митева: Липсва основополагащ обществен консенсус в образованието
Станишевски: Хората в Европа искат да работят за амбициозни компании
Станишевски: Искаме ElevenLabs да е глобална
България може да играе важна роля в ЕС с добива си на основни метали
Състоянията на най-богатите в света нарастват с рекордните $336 млрд. за един ден
Audi възроди A6 allroad, за да се бори със скучните SUV
Джейсън Стейтъм добави още една легенда към колекцията си
Porsche патентова двигател 3 в 1
Електрическото BMW X5 ще има батерия от 141 кВтч за Европа
Умалено копие на двигател на Ferrari се продава по-скъпо от нова Dacia
Вижте снимки от приказната сватба в Португалия на Пери Едуардс и Алекс Окслейд-Чембърлейн
Мелания Тръмп беше плътно до съпруга си Доналд на неговия 80-годишен юбилей
Маникюр, вдъхновен от сезона на Близнаци
Как се чувства Ариана Гранде след раздялата с Итън Слейтър?
Кейти Пери шашна с рокля-лампа