Правят ли ни по-глупави технологиите?

Прибирах се от Пало Алто към Сан Франсиско, пътуване, което бях предприемал десетки и десетки пъти преди. Само че този път се сблъсках с проблем: телефонът ми беше без захранване; пътуване без GPS. Пропуснах изхода си и се изгубих безнадеждно в улици на по-малко от миля от дома ми. Колко неловко: твърдя, че обичам този град, но в този момент имах чувството, че едва го познавам. Внезапно лишен от технологията си, не можах да намеря своя път, защото никога не ми се беше налагало да го научавам, пише кореспондентът в Сан Франсиско на Financial Times Дейв Лий.

Не излагам аргументи против GPS. Но повдигам въпроса, за да покажа, че ефективната технология може да бъде пречка за ученето. Само чрез усилие и повторение, без улеснения, можем наистина да запазим полезни знания.

Много е писано за GPT-3, една от най-модерните системи за изкуствен интелект (AI) в света. Може да прави неща, които биха се считали за научна фантастика само преди няколко години, като например генериране на реалистично звучащи статии или превод между езици, с които не е боравила досега. Тя прави това, като се учи от огромно количество текст и след това прави прогнози въз основа на тези данни.

(Всъщност технологията написа горния параграф, използвайки само ключовата фраза „много е писано за GPT-3“. Бих искал да мисля, че никога няма да прибегна до клишето „научна фантастика“.)

Този вид текст, генериран от AI, предизвиква вълни в научните среди. Това е точка на пречупване, от която трябва да внимаваме как ще продължим. Неотдавнашна статия във Vice описва подробно как общност от ученици използва GPT-3 (и други подобни текстови програми с изкуствен интелект), за да върши грубата работа при писане на есета, попълвайки контекст и спестявайки време. Тъй като текстът, генериран от AI, беше „уникален“, той позволи на учениците да се изплъзнат на софтуера за откриване на плагиатство. „Просто използвам AI, за да се справя с нещата, които не искам да правя или намирам за безсмислени“, ми каза един ученик.

Мами ли този ученик? Можем да спорим убедително и в двете посоки. Може би е по-просто да попитаме дали ученикът мами себе си, на което отговорът със сигурност е да. Тези неща, които учениците не искат да правят, са това, което е в основата на запазването на знанието. Писане, преосмисляне, запазване, отново и отново.

Практиката води до съвършенство. Всички сме чували за „правилото за 10 000-те часа“ – количеството интензивна практика, която се предполага, че е необходима, за да се овладее нещо – но имаме много начини да подчертаем същото: повторението означава запомняне. Запомнянето означава учене и овладяване.

Херман Ебингхаус, психолог, който изучава ползите от повторението, илюстрира това чрез своята „крива на забравяне“ - демонстрирайки как знанието изчезва с течение на времето, ако не се полагат усилия да се запомни - и чрез „разпределението на ученето“, повторението през регулярни интервали. Работата му е оказала влияние на начина, по който учим в продължение на повече от век. Става въпрос за разликата между това просто да преминеш тест и да станеш експерт. Заслужава ли един ученик оценка „отличен“, ако алгоритъм върши работата вместо него? По този начин той не става по-наясно с темата, както и аз не бях с посоката към дома ми.

Освен това експертите по възможностите на днешния изкуствен интелект предупреждават за това още по-диреткно. Нейтън Башез, създател на Lex.Page, система за текстообработка, която може да се използва за задействане на GPT-3 за групиране на вашите изречения, ми каза, че тя трябва да се използва много предпазливо в среди с „високи залози“ като журналистиката или науката.

„GPT-3 може просто да измисля факти, които не са верни, и да казва други неща, които са глупост“, посочва той. Но само ще се подобрява. Технологията непрекъснато се учи. А ние?