България е сред най-уязвимите към дезинформация страни в Европа

България е на последно място сред държавите от ЕС в индекс за медийна грамотност за 2023 година, изготвян в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт "Отворено общество".

България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред най-уязвимите държави към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.

С резултат от 31 точки от възможни 100 България все пак изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки). Според клъстерния анализ, който разделя страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в четвърти предпоследен клъстер заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния пети клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.

В сравнение с индекса за 2022 г. България пада с две места – от 33-то място през 2022 г. до 35-то място през 2023 г., като губи и две точки – от 33 точки през 2022 г. до 31 точки през 2023 г. Страната обаче остава в същия четвърти клъстер от общо пет такива. България се представя най-зле по индикаторите, свързани с образованието и свободата на медиите, а най-добре в категорията за новите форми на гражданско участие.

Индексът на мейдината грамотност за 2023 г. се оглавява от Финландия със 74 точки от 100, което я оставя като неизменен лидер в шестте издания на индекса от 2017 г. насам. Дания си осигурява втората позиция със 73 точки, следвана плътно от Норвегия на трето място със 72 точки. Естония и Швеция си поделят съответно 4-то и 5-то място, като и двете държави получават отлични резултати от по 71 точки.  

Грузия се намира на дъното на класацията с резултат от 20 точки, заемайки 41-во място. Косово заема предпоследната 40-та позиция с 21 точки, Северна Македония е на 39-то място с 23 точки, а Босна и Херцеговина заема 38-мо място с 24 точки.

„Обезпокоително е, че повечето от най-уязвимите държави към дезинформация, според Индекса на медийната грамотност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, започната от Русия, и са сред най-изложените на злонамерена дезинформация“, коментира Марин Лесенски, автор на анализа. Според него допълнителен проблем е свързан и с обстоятелството, че много от-най уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 г. все още изпитват вътрешна нестабилност и имат сериозни междудържавни проблеми.

Няколко разлики се очертават при сравняването на резултатите от индекса за 2023 г. с изданието от предходната година. Най-значителен спад в класацията отбелязват Румъния, Полша и Литва, които падат с по три позиции, придружени от понижение на съответните им резултати с между 3 и 4 точики. Белгия, Чешката република и Латвия отбелязаха най-значително подобрение, като всяка от тях се изкачва с три позиции в класацията. Има и три случая на промяна на групите, като Украйна и Гърция успяват да се издигнат от четвъртия клъстер през 2022 г. до третия клъстер през 2023 г., докато Нидерландия слиза от първия към втория клъстер.

Индексът за медийна грамотност през 2023 година включва и разширена класация с шест допълнителни държави до общо 47 оценени страни в света, за да се даде възможност за международни сравнения. Канада с 68 точки е на 7-мо място от 47-те държави, включени в разщирената класация, а Австралия е на 10-то място с 63 точки, като това са най-добре представилите се държави в допълнителната група. Южна Корея на 17-то място и САЩ на 18-то място имат идентични резултати от 60 точки, а Япония е на 22-ро място със 77 точки. Според клъстерния анализ, Канада се присъединява към първата група на най-добре представилите се държави, предимно от Северна Европа. Австралия, Южна Корея, САЩ и Япония се присъединяват към втория клъстер, който се състои предимно от западноевропейски и централноевропейски държави. Израел е на 32-ро място с 42 точки и в трети клъстер с южноевропейски и централноевропейски държави.

Пикът на дезинформацията?

Вероятно  сме достигнали “пика на дезинформацията”, тъй като все още под въздействието на дезинформацията и подвеждащата информация покрай пандемията от COVID-19, започна пропагандата на Русия във войната ѝ срещу Украйна след нападението от 24 февруари 2022 г. (както и преди това, но с различен интензитет и характер). Всъщност тази пропаганда, която има за цел да обезкуражи обществената и политическата подкрепа за Украйна, се оказва едно от най-успешните оръжия на Кремъл. Макар че дезинформацията и свързаните с нея явления съществуват отдавна, те отново се появиха в центъра на общественото внимание през 2016 г., когато с президентските избори в САЩ се появи терминът “пост-истина”, пишат авторите на доклада.

Обяснението на сегашния проблем до голяма степен се приписва на колапса на традиционните медии и навлизането на социалните медии като разрушители. Самите социални медии първоначално бяха посрещнати с ентусиазъм в края на 2000-те и началото на 2010-те, тъй като дадоха инструменти в ръцете на гражданите и гражданските активисти (по това време имаше и ранни скептици, които в крайна сметка се оказаха прави).

Но съществуват и някои особености, пишат авторите. Например,  в някои страни от Централна или Източна Европа (и Централна Азия), правителствата не се занимават да оборват дезинформацията, а по-скоро сами да я генерират. Същото се отнася и за много традиционни медии – вместо да бъдат защитен механизъм срещу дезинформацията, контролираните медии я разпространяват. Докато фокусът е върху социалните медии, съществува риск да се пренебрегне "старомодната" дезинформация в печатните и онлайн медиите, контролирани от правителствени, политически, бизнес или външни влияния. По този начин социалните медии, колкото и да са противоречиви по отношение на дезинформацията, в същото време все още остават важно място за достъп до информация и мнения в доста страни.

Един от най-опасните резултати от дезинфорвацията е задълбочаването на обществената и политическата поляризация. Това води до ситуации, в които различните групи не могат да се споразумеят по основни въпроси. Това вероятно изисква подход на “връщане към основните приниципи”, което би означавало механизми за предотвратяване на прехвърлянето на онлайн омразата в офлайн такава. Това би означавало обща подкрепа за демокрацията и гражданското образование и ценности, в допълнение към по-непосредствени мерки и целенасочено обучение по медийна грамотност като средство за ваксинация срещу негативните ефекти на “фалшивите новини”, се казва в доклада. 

2023 г. донесе още едно ново предизвикателство – изкуствения интелект. Chat GPT, последван от други инструменти, беше пуснат на свобода сред неподозиращата общественост при голям ентусиазъм от страна на редовите потребители.  Експертите обаче побързаха да отбележат, че изкуственият интелект вероятно ще влоши проблема с дезинформацията вместо да го подобри, отбелязват авторите на доклада.