Starlink - задължителен за авиокомпаниите или скъпа прищявка?

Спорът в социалните мрежи между Илон Мъск и шефа на Ryanair Майкъл О’Лиъри за цената на инсталирането на wi-fi услугата на Starlink поднови дългогодишния дебат в авиацията – кой всъщност има нужда от интернет на 10 км височина и кой е готов да плати за него, пише Ройтерс.

За авиокомпаниите, които летят на дълги разстояния и се стремят да привлекат пътници от висок клас с бонуси за лоялни клиенти, видеоразговорите и безпроблемният стрийминг бързо се превръщат в нещо задължително. Но за авиокомпаниите с полети на къси разстояния и нискотарифните авиокомпании като Ryanair икономическите аргументи не са толкова убедителни.

Мъск може да се подиграва на О’Лиъри, като го нарича „пълен глупак“, тъй като отказва да предостави услугата му Starlink в над 600-те самолета на Ryanair, но прямият ирландец, който изгради най-голямата авиокомпания в Европа, като изстиска всички излишни разходи, почти сигурно не е такъв.

„Не бихте очаквали да летите с Ryanair и да получите същото преживяване като на пътник в полет на дълго разстояние“, казва Дейвид Уилън, анализатор в компанията Valour Consultancy.

„Ако се съсредоточите само върху предоставянето на наистина стабилна услуга от А до Б и то на най-ниската цена, тогава не е задължително да включвате wi-fi“, допълва той.

„Цената на правенето на бизнес“

Някои авиокомпании с пълен набор от услуги като British Airways предлагат wi-fi от години.

Но нарастващото търсене на пътувания от висок клас след пандемията в съчетание с по-бързите и надеждни сателитни връзки, доведе до по-широкото му внедряване.

През миналата година Lufthansa, скандинавската авиокомпания SAS и Virgin Atlantic се присъединиха към Starlink или конкурентите Viasat и Intelsat.

„Особено на трансатлантическите маршрути и в САЩ това се превръща в цена за правене на бизнес, а не във въпрос“, казва новият главен изпълнителен директор на Air France-KLM Бен Смит пред Ройтерс. „Ако искате да привлечете американски клиенти, нямате друг избор освен да осигурите високоскоростен wi-fi. Почти като в хотел“, допълва той.

Сателитите на Starlink, които се намират в по-ниската обрита на земята, му дават предимство, като намаляват закъсненията и позволяват непрекъснати видеоразговори и стрийминг.

„Смятам, че в момента Starlink е златният стандарт“, коментира Анко ван дер Верф, главен изпълнителен директор на SAS, който неотдавна подписа договор за ползване на услугата от компанията му.

Но това не е евтино.

Уилън от Valour Consultancy счита, че цената е около 170 хил. долара на самолет в зависимост от авиокомпанията без хардуера и инсталацията.

За авиокомпаниите, опериращи на дълги разстояния, инвестицията би могла да се впише добре в т. нар. „фриймиум“ стратегия – пътниците от премиум класа да получават безплатен достъп, а всички останали да се насърчават да се включат в програми за лоялни кленти.

„Целият пазар се преориентира към модела „фриймиум“ (безплатен с ограничени функции)“, казва Уилън и допълва, че Starlink допринася за тази тенденция.

Пътниците ни няма да плащат, казва Ryanair

Но за нискотарифните авиокомпании, които предлагат полети на къси разстояния, балансът между разходите и ползите изглежда по-различен.

О’Лиъри казва, че wi-fi антените увеличават теглото на самолетите и аеродинамичното съпротивление, което, от своя страна, повишава разходите за гориво.

Мъск отговори на критиката в Х, като заяви, че съпротивлението е незначително и отправи иронична заплаха, че ще купи Ryanair и ще смени нейния главен изпълнителен директор.

Но О’Лиъри е скептичен, че пътниците, които обръщат внимание на цените, биха платили дори скромна такса от 1-2 евро за wi-fi на борда, особено при полети на къси разстояния.

„За съжаление, опитът ни показва, че под 10% от нашите пътници биха платили за този достъп и затова не можем да си позволим да поемем разходите от 150 млн.-200 млн. долара на година“, каза О’Лиъри пред репортери тази седмица.

„Можем да видим Starlink да работи на борда на самолетите ни, пътуващи на къси разстояния, само ако го дадат безплатно“, допълни той.