Илон Мъск прави крачка към центрове за изкуствен интелект в космоса

Готвеното сливане на две от компаниите на Илон Мъск - SpaceX и xAI, може да даде тласък на идеята за разполагане на центрове за изкуствен интелект (AI) в космоса, пише Ройтерс. Плановете предвиждат свързани помежду си центрове, разположени на спътници, захранвани със слънчева енергия, които да удовлетворяват нуждите на ChatGPT или Grok. Очакваните приходи в размер на 25 млрд. долара от първичното публично предлагане на SpaceX ще бъдат насочени към реализацията на тези идеи, отбелязват анализатори.

Планът за центрове в космоса, използващи слънчевата енергия, беше коментиран от Мъск по време на участието му на Световния икономически форум в Давос. Там той акцентира, че космосът вероятно е най-евтиното място, където могат да бъдат разположени бази данни и първите тестове ще бъдат извършени след 2-3 години.

Подобен проект решава голяма част от трудностите, които съпътстват технологичните центрове - нужда от огромни количества стабилна енергия и възможности за охлаждане. Именно това са основните разходи, свързани с изкуствения интелект, допълва още Ройтерс. Потенциално това означава, че центровете в космоса действително могат да направят работата на системите и обработката на данните много по-ефективна. Но те ще бъдат изложени и на множество рискове като например космически отломки и високата слънчева радиация.

Deutsche Bank също прогнозира, че първи малки орбитални центрове за бази данни могат да бъдат изстреляни тестово 2027-2028 година. Мрежите от подобни центрове, което ще направят проекта ефективен, може да се очакват едва през следващото десетилетие, ако първите тестове са успешни.

Космосът привлича и конкурентите на Илон Мъск. Преди ден и властите в Китай съобщиха, че ще създадат "Космически облак" чрез центрове, които ще бъдат изпращани в космоса през следващите пет години.

Blue Origin на Джеф Безос също работи по технология за космически центрове за изкуствен интелект в ниска орбита, които ще използват слънчевата енергия.

От години технологичните гиганти търсят евтина и устойчива енергия, с която да захранят своите центрове за бази с данни и изкуствен интелект. Сред проектите, които анализарат, са и ядрените централи. Именно този интерес накара българското правителство да задържи оборудването за АЕЦ "Белене" и да опита да реализира проекта, а ме да го продаде на Украйна.

България може да предложи не само енергия от ядрените централи, която е с нисък въглероден отпечатък, но и възможности за охлаждане (от р. Дунав), както и възможности за достъп до пренос на данни.