Москва поиска от НАТО да обсъди Запорожката АЕЦ на срещата си на върха

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че лидерите на НАТО трябва да обсъдят безопасността на Запорожката АЕЦ в Украйна на срещата си тази седмица, предава Ройтерс.

Лидерите на НАТО ще се срещнат във Вилнюс на 11 и 12 юли, за да обсъдят широк кръг от теми – от разделенията заради кандидатурата на Украйна за членство в НАТО и присъединяването на Швеция до увеличаването на запасите от боеприпаси и прегледа на първите планове за отбрана от десетилетия.

Захарова, която обвини Украйна в „систематично нанасяне на повреди“ на Запорожката АЕЦ, заяви, че „ключовото внимание на срещата на високо равнище на НАТО трябва да бъде насочено към нея“.

„В крайна сметка огромното мнозинство от страните членки на Алианса ще бъдат в зоната на пряко въздействие“ (ако нещо се случи в централата), допълни Захарова в „Телеграм“.

Вилнюс се намира на около 1000 км от ядрената централа, която е най-голямата в Европа.

Русия и Украйна си разменят обвинения за планирано нападение срещу централата, която се намира на контролирана от Русия територия в Запорожка област в Украйна, близо до фронтовата линия в конфликта между Москва и Киев.

От няколко дни украинският президент Володимир Зеленски предупреждава за сериозна заплаха в централата и неотдавна заяви, че руските сили са минирали покрива на няколко реактора.

Експерти от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), които се намират в централата, заявиха, че все още не са наблюдавали индикации за мини или взривни вещества там, но допълниха, че се нуждаят от по-голям достъп, за да са сигурни.

Междувременно президентите на Украйна и Полша отбелязаха в неделя годишнината от кланетата на поляци от украински националисти по време на Втората световна война. Убийствата са източник на напрежение между съюзните страни, пише Ройтерс.

Варшава се очерта като един от най-ревностните поддръжници на Киев, откакто Русия навлезе в страната през 2022 г.

Но Волинското клане, при което според историци десетки хиляди поляци са изгубили живота си, продължава да тегне над отношенията между двете страни преди годишнината на 11 юли. То се превръща в едно от най-кървавите събития в поредицата от убийства между 1943 и 1945 г.

Излъчени по телевизията кадри показват Володимир Зеленски и полския му колега Анджей Дуда в църква в западния украински град Луцк по време на служба в памет на жертвите.

Полски историци твърдят, че до 12 хил. украинци също са били убити при полски ответни операции.

„Заедно отдаваме почит на всички невинни жертви на Волиния! Споменът ни обединява!“, съобщиха канцеларията на Дуда и на Зеленски в Twitter. „Заедно сме по-силни“, допълниха те.

Президентите на Украйна и Полша Володимир Зеленски и Анджей Дуда присъстват на литургия в църквата "Свети Петър и Павел" в Луцк. Снимка: EPA/БГНЕС

На службата присъстваха ръководителите на най-големите православни и католически църкви в Украйна и ръководителят на Полската архиепископска конференция Станислав Гадецки.

Началникът на кабинета на украинския президент Андрий Йермак заяви в Twitter, че Украйна и Полша са „обединени срещу общ враг, който мечтаеше да ни раздели“.

Ръководителят на канцеларията на Дуда заяви, че фактът, че президентите почитат паметта на жертвите заедно е „исторически“, но е нужна още работа.

„Това не е краят на трудния път да обясним на нашите украински приятели историческата истина, той, разбира се, ще продължи“, заяви Павел Шрот пред частната телевизия Polsat News.

Полският парламент заяви, че убийствата, извършени между 1943 и 1945 г. от украинската бунтовническа Армия и организация на украинските националисти под ръководството на Степан Бандера, носят елементи на геноцид.

Украйна не приема това твърдение и често говори за събитията от Волиния като част от конфликт между Полша и Украйна, който засяга двете страни.

Клането предизвика необичайно публичен спор между Полша и Украйна по-рано тази година, след като говорител на полското външно министерство заяви, че Зеленски трябва да се извини и да поиска прошка за събитията от Волиния.

Но председателят на украинския парламент Руслан Стефанчук успокои напрежението през май, когато заяви пред полския парламент, че Киев разбира болката на Полша.