Керванът си върви, или защо усилията на ЕС в отбраната не значат нищо за Тръмп

В крайна сметка белгийците са тези, които го казаха най-добре. „Обикновено, ако не сте на масата, то сте в менюто“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер.

Когато става въпрос за прекратяването на войната между Русия и Украйна, Доналд Тръмп вече започна да реже парченца от Украйна за вечеря с Владимир Путин и няма признаци, че няма да продължи да хапва Европейския съюз (ЕС) за десерт, пише Politico.

В четвъртък лидерите на ЕС предприеха първите си стъпки в опита си да прекъснат банкета на Тръмп, преди да е станало твърде късно.

Всички 27 лидери се съгласиха да направят точно това, което Тръмп иска от години: радикално да засилят отбраната си с инвестиции – потенциално достигащи 800 млрд. евро – което може да означава, че може да се грижат сами за себе си, без да разчитат на помощ от САЩ.

С едно предвидимо изключение в лицето на унгареца Виктор Орбан те обещаха да се бръкнат дори по-дълбоко в джобовете си и спешно да изпратят на Киев повече оръжия и пари, след като Тръмп отряза военните доставки и спря да споделя тайни разузнавателни данни с Украйна.

През следващите две седмици официалните лица в Брюксел трескаво ще разработват подробностите по плана. Ако той бъде одобрен, правителствата на ЕС ще могат да се възползват от правилата за разходване на средства и да ги насочат към всички видове военен капацитет – от ракети и боеприпаси до дронове, електронна война и противовъздушна отбрана. Лидерите (с изключение на Орбан) също така поискаха от Европейската комисия (ЕК) спешно да предостави обещаните пари за непосредствените военни нужди на Украйна.

Нова среща на върха ще се проведе на 20-21 март, когато същите въпроси ще бъдат обсъдени отново, с цел да се постигне съгласие за по-конкретни действия.

Предотвратяване на Трета световна война

По стандартите на ЕС нещата се случват бързо, настояват официалните лица. На неофициална среща на върха преди месец те обсъждаха да се движат към план за засилване на отбраната си до юни.

ЕС претърпява трансформация - от мирен проект, израснал от руините на Втората световна война, в отбранителен съюз, който се подготвя да предотврати трета.

Но реалността е такава, че на фона на всички усилия на ЕС – а предприетите през последните дни стъпки със сигурност не са без значение – истинските разговори за Украйна и бъдещето на европейската сигурност се водят другаде.

В заключителното комюнике от срещата на върха лидерите изложиха почти с молба своите „принципи“ за мирно споразумение между Украйна и Русия. Те включваха вече добре познатите реплики, че „не може да има преговори за Украйна без Украйна“ и, не особено убедително, че „не може да има преговори, които засягат европейската сигурност, без участието на Европа“.

За да се избегнат съмнения, те добавиха: „Украинската, европейската, трансатлантическата и глобалната сигурност са взаимосвързани“. Опитайте се да кажете това на Тръмп.

Ако трябва да бъдем честни към ЕС, те вече го направиха.

Най-високопоставеният дипломат на ЕС Кая Калас пътува до Вашингтон миналата седмица, за да изложи своите аргументи. Но новият държавен секретар на Тръмп, Марко Рубио, отказа да намери време да се срещне с нея, което беше възприето като грубо (и далеч не изолирано) пренебрежение.

Самият Тръмп ясно изрази презрението си към ЕС и досега дори не си е направил труда да проведе подробен разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, откакто се завърна на поста през януари.

По-обнадеждаваща новина е, че украинският президент Володимир Зеленски съобщи на лидерите на ЕС по време на обяда, че екипът му е възобновил разговорите с представители на Тръмп.

По-късно се появиха още сигнали за размразяване на отношенията между Тръмп и Украйна след конфликта в Овалния кабинет миналата седмица: Зеленски заяви, че ще пътува до Саудитска Арабия за обсъждане на мирен план със САЩ.

Самият Тръмп заяви, че ще замине за Саудитска Арабия, отбелязвайки, че според него Украйна вече иска споразумение, макар да не потвърди, че ще се стреми да сключи сделката през следващата седмица.

Едно нещо изглежда достатъчно ясно: почти няма шанс ЕС да бъде поканен.

Британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон изглежда ще продължат да имат водеща роля за изпращането на войски в Украйна за поддържане на мира въпреки неясното споменаване в заключенията от срещата на върха на ЕС за проучване дали отбранителните структури на блока могат да играят роля.

Желаещите

Стармър ще бъде сред съюзниците извън ЕС, които ще получат информация от Фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антониу Коста за обсъжданията на срещата на върха във видеовръзка в петък сутринта.

Изявеното участие на Великобритания, която напусна ЕС преди пет години, е още един сигнал, че официалните структури, които десетилетия наред са служили за организиране на западните приоритети, са изпреварени от събитията.

Служителите на Стармър твърдят, че около 20 държави са готови да се присъединят под някаква форма към европейската мироопазваща мисия.

Калас призна новата ad-hoc реалност в четвъртък, когато заяви, че подкрепата за Украйна ще бъде от „коалиция на желаещите“, дори около официалната маса на срещата на върха в Брюксел (твърдение, което Унгария доказа отново с действията си).

Но както самата Калас може да свидетелства след отказа на Рубио да се срещне с нея, най-големият въпрос е дали Тръмп изобщо е готов да направи нещо, за да помогне на Европа.