Страната членка на НАТО без армия поглежда сериозно към отбраната

Северна Америка и Европа се срещат под този остров, на границата между тектоничните плочи. Исландците се опитват да балансират интересите си от двете страни, пише Wall Street Journal.

Страната с под 400 хил. души население е аномалия. Тя е сред основателите на НАТО, но няма постоянна армия. Макар че се намира в Европа, тя не е част от Европейския съюз. Традиционно рибарски остров, тя се превърна в технологичен център благодарение на изобилието си от геотермална и водноелектрическа енергия.

Десетилетия наред исландците живееха аскетично в мирна отдалеченост. Разположението на страната им в ледените води между Гренландия и Норвегия предложи база на НАТО по време на Студената война, от която да наблюдава движението на съветските кораби, но местните жители не се тревожеха много от опасностите от бойните кораби.

Днес островът, който се намира южно от Полярния кръг, е изправен пред нарастващи опасности от засилена военна дейност на север, тъй като изменението на климата отваря някога невъзможни за преминаване водни пътища. Едновременно с това Исландия е разкъсвана от нарастващия антагонизъм между администрацията на Доналд Тръмп и Европа.

Напрежението е видимо в Гренландия, на около 1200 км от Исландия, за която Тръмп заяви, че иска САЩ да я притежават. Исландия, която е по-зелена и не толкова ледовита като Гренландия, не разполага с голямото богатство от природни ресурси на датската територия. Освен това Исландия отдавна е полезна в отбранителните усилия на САЩ и НАТО – според представители на администрацията това не се е случило в Гренландия, чиято отбрана е контролирана от Дания.

Когато напрежението с Русия нарасна през 2014 г., американски официални представители уведомили исландските си колеги, че искат да възобновят дейностите в изоставената военно-въздушна база „Кефлавик“ край столицата Рейкявик. Исландия бързо се съгласи и започна да инвестира във военна инфраструктура около острова.

С приемането на САЩ и други съюзници в НАТО страната с население, което е по-малко от това на щата Уайоминг, поддържа уникалния си статут. Другите четири скандинавски страни, всички от които споделят сухопътни граници с Русия или се намират на отсрещния бряг на Балтийско море, укрепват отбраната си, докато Исландия обмисля различен курс.

Американски самолети, издирващи подводници, редовно патрулират заобикалящите морета от „Кефлавик“ в югозападната част на Исландия. Европейски изтребители от НАТО летят от базата, за да наблюдават небето между Исландия и Русия. А подводници и бойни кораби акостират на пристанища в Исландия.

Враждебен квартал

Исландия е единствената страна членка на НАТО без армия и се намира между Арктика, Северна Америка и Европа.

САЩ считат Исландия и Гренландия за изключително важни за вътрешната си сигурност. Гренландия се намира на пътя, който руски ракети с ядрени бойни глави, насочени към Америка, може да пресекат в небето, затова е жизненоважна за засичането на ракети и за отбраната. В същото време руски подводници трябва да минават много близо до Исландия, през т. нар. от НАТО пролука Гренландия-Исландия-Великобритания. Исландия е част от Средноатлантическия хребет, огромна и до голяма степен подводна планинска верига, създадена от континенталното разделение. Руски подводници, които неотдавна се осмелиха да се доближат до Америка, се принудени да се издигат по-близо до повърхността, докато пресичат хребета, което улеснява засичането им.

Сега исландците обсъждат дали трябва да бъдат по-активни в отбраната и дали да възобновят преговорите за членство в ЕС, които прекъснаха през 2013 г. Премиерът Криструн Фростадотир планира да проведе референдум по въпроса до 2027 г., след като правителството реши по-неотложни според нея проблеми, въпреки че според някои исландци политиките на Тръмп ги тласкат по-скоро към блока.

Един от неотложните въпроси е прегледът на националната стратегия за отбрана, която в момента се обсъжда. Общественият дебат по темата е важен, „защото военната дейност понякога се подценява в Исландия“, коментира Фростадотир в интервю. „Неудобно е да се говори по този въпрос“, допълва тя.

Исландия, подобно на други скандинавски страни, отдавна се опитва да предотврати милитаризирането на Арктика. Тъй като това вече не е възможно, исландците преценяват как би изглеждало разширяването на отбраната.

„В Исландия никога не е имало обществена подкрепа за армия и не смятам, че ще има в обозримо бъдеще“, казва Фростадотир, която встъпи в длъжност в края на декември. „Това не означава, че не можем да имаме активна отбрана и че не можем да имаме активни съюзи. Отбраната е важна“, допълва тя.

Исландската брегова охрана, която отдавна съществуваше, за да защитава водите за риболов, играе по-голяма роля в отбраната, включително управлява военно-въздушната база „Кефлавик“ и системите за въздушна отбрана.

Дебатът се оформя от нарастващото богатство на Исландия, което е подкрепено от геологията на острова с геотермална енергия и вулканична дейност, която привлича туристи. Евтината зелена електроенергия и отвореното отношение към иновациите превърнаха Исландия в база за промишлени отрасли от топенето на алуминий до цифровите услуги.

Връзките на американската армия с Исландия датират от Втората световна война, когато американските сили окупираха острова, за да задържат германците, и го използваха, за да снабдяват повторно Съветския съюз. Когато Вашингтон създаде НАТО през 1949 г., той считаше локацията на Исландия за жизненоважна за осигуряването на морски линии за комуникация с Европа и затова я привлече в алианса. Американски военни отбраняваха Исландия от 1951 г., когато двете страни подписаха споразумение в областта на отбраната, което остава в сила. През 2006 г. САЩ изтеглиха силите си, за да се съсредоточат върху войната срещу тероризма.

След Студената война Исландия работи, за да остане значима в НАТО, като изпраща медицински служители за операции на алианса в бивша Югославия и управлява основното гражданско летище в Афганистан. У дома тя е домакин на учения на НАТО и на годишно учение за борба със самоделни взривни устройства, които се превърнаха в бич за американските и съюзническите войски в Ирак и Афганистан.

Готовността на Исландия да играе роля в НАТО е в контраст с Гренландия, казва Лизелоте Одгаард, старши сътрудник в Hudson Institute, мозъчен тръст във Вашингтон. Военните операции на Дания на полуавтономния остров попаднаха между призивите на САЩ да направи повече и желанието на гренландците да не го правят, допълва Одгаард, която е датчанка. Сега, под натиска от Тръмп, Дания разширява военното си присъствие в Гренландия със съгласието на островитяните.

„Пренебрегването на отбраната на Гренландия ни постави в наистина лошо положение“, изтъква тя.

Фростадотир казва, че исландците следят внимателно развитията около Гренландия, с която имат близки връзки.

36-годишната Фростадотир, която е сред най-младите национални ръководители, оглавява Социалдемократическата партия, която подкрепя присъединяването на Исландия към ЕС. Преговорите за присъединяване започнаха по време на кризата в еврозоната преди десетина години.

Заплахите на Тръмп да вземе Гренландия, митата и антагонизмът към Европа притесниха исландците и направиха Стария континент по-привлекателен за мнозина. Фростадотир, която има магистърски степени от Йейлския и Бостънския университет, иска да предотврати опасността исландците да погледнат на евентуален референдум за рестартиране на преговорите с ЕС като на избор между Европа и САЩ.

„Наистина смятам за важно да не плашим хората с присъединяването към ЕС, въпреки че елементът на сигурността, разбира се, ще го съпътства“, коментира Фростадотир.

Други искат по-бързи действия. Дагур Егертсон, член на парламента от партията на Фростадотир, която е активна по проблемите на НАТО, коментира, че американската политика се променя и по-активната международна роля на Европа напоследък означава, че референдумът може би трябва да се състои скоро.