Европа успокоява Тръмп с обещания за НАТО, които не може да си позволи

В стремежа си да запазят подкрепата на американския президент Доналд Тръмп за НАТО европейските страни членки на алианса обещаха да увеличат над два пъти средствата, която заделят за военни разходи, пише Ройтерс.

Проблемът е, че повечето от тях не могат да си позволят да харчат 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, затова, макар че ще има някои неприятни жертви в националните бюджети, ще се прибегне и до известно креативно счетоводство, за да се отклонят съществуващи разходи към тази цел.

„Те няма да успеят“, смята Гунтрам Волф, старши сътрудник в мозъчния тръст „Брюгел“, за целта от 5%.

„Ако сте силно задлъжняла страна, не можете да емитирате още дълг, което означава много трудни бюджетни решения“, казва той за значителните увеличения на данъците или съкращения на разходите, които това би изисквало.

Като политически театър срещата на върха в Хага поне спечели желаната си аудитория – самия Тръмп. На фона на опасенията относно неговия ангажимент към клаузата за взаимна отбрана на НАТО той заяви, че САЩ подкрепят европейските си съюзници „докрай“.

Макар малцина да оспорват, че Европа трябва да направи повече, за да гарантира собствената си сигурност в условията на нарастващо напрежение с Русия, фиксирането върху целта от 5% прекъсна отделен дебат за това как тя би могла да използва по-ефективно съществуващите си военни бюджети, например чрез споразумения на националните правителства за съвместни поръчки.

Сега тя се обремени с обещания, които – с изключение на Германия, чиито финанси са стабилни след години на фискална пестеливост, повечето страни членки трудно ще изпълнят.

За да достигнат прага от 5%, страните членки на ЕС, чието дългово бреме вече надхвърля 80% от БВП, ще трябва да утроят 325-те млрд. евро, които заделиха за отбрана миналата година, до над 900 млрд. евро.

Великобритания, която не членува в ЕС -  чийто дълг е 100% от БВП и вече плаща повече за обслужване на дълга, отколкото за всяко друго разходно перо с изключение на здравеопазването, ще се нуждае от допълнителни 30 млрд. паунда (41 млрд. долара).

„Потенциалните губещи са не само бъдещите поколения, обременени с огромни дългове, а и днешните общества“, казва Ник Уитни от Европейския съвет за външни отношения.

„Недоволното население, чието усещане за икономическо благополучие така и не се възстанови от световната икономическа криза през 2008 г., вероятно ще стане по-лесна плячка за популистките или националистически политици, които набират сила в цяла Европа“, допълва той.

Оръжия или масло?

Разбира се, колкото по-близо е една страна до Русия, толкова по-слабо е вътрешното угризение за намирането на допълнителни средства – Полша, прибалтийските републики и Финландия са типични примери за това. Годините на съперничество със съседна Турция междувременно настроиха гръцкото общество да приеме по-високи разходи за отбрана.

Но испанският премиер от Социалистическата партия Педро Санчес, чиято страна е единствената, която не се присъедини изрично към новата цел, изрази опасенията на останалите, като заяви, че целта е „несъвместима с нашата социална държава“.

Словакия, една от централноевропейските страни, чиито бюджети са подложени на най-голям натиск от увеличението на разходите за отбрана, също се противопостави на целта, като изтъкна, че повишаването на жизнения стандарт и намаляването на заемите са също толкова важни.

Волф от „Брюгел“ казва, че остава да се види дали страните ще повишат квотите си за отбрана, като отрежат по няколко милиарда тук-там от други области или дали области с големи разходи като пенсиите ще понесат значителен удар.

„Но нека бъдем реалисти – пак ще има социална държава, но може би не толкова щедра“, отбелязва той за социалните защити в Европа, които може да достигнат до 30% от икономиката.

Докато лидерите си тръгват от мястото на срещата на върха в Хага, националните дебати по въпросите на отбраната ще звучат коренно различно от тези, които се проведоха в навечерието на срещата.

Петте процента се разпределят така: 3,5% ще бъдат заделени за „основна“ отбрана – войски и оръжия, а 1,5% за мерки, свързани с отбраната, като приспособяване на пътища и мостове за преминаване на военни превозни средства. Вероятно ще има достатъчно място за включване на съществуващи разходи във втората категория.

Във Франция например се обсъжда дали това може да включва жандармите, които патрулират по селските пътища и които формално са част от Министерството на отбраната, но чиито текущи разходи към момента не се включват в отчета за разходите за отбрана.

Обявените дълги крайни срокове за постигане на целта  - в някои случаи до десет години, също са възможност за заобикаляне на обещанията, тъй като вниманието на политиците е насочено към други въпроси.

„Целите за разходите просто няма да бъдат постигнати“, смята Уитни. „Изискваната промяна ще започне да се оформя, но по-бавно и непоследователно, отколкото ако бяха поставени по-реалистични цели“, допълва той.