За да направим НАТО отново велик алианс, е нужно нещо повече от пари

Доналд Тръмп някога се шегуваше, че може да застреля някого на Пето авеню и да не загуби подкрепа. Същото може да се каже и за кралския дворец в Хага, където президентът на САЩ пристигна, посрещнат като герой, въпреки че безмилостно ругаеше, унижаваше и поставяше под въпрос полезността на НАТО и европейските съюзници на Вашингтон, пише в коментар за Bloomberg колумнистът Лионел Лоран.

Атаката на Америка срещу ирански ядрени обекти, въпреки ясното ѝ отхвърляне на европейските дипломатически усилия през последното десетилетие, беше похвалена като „наистина изключителна“; а ходът към увеличение на целите за разходи за отбрана, друга от маниите на Тръмп, беше описан като „голям успех“ от шефа на НАТО Марк Рюте. Дори германският премиер Фридрих Мерц определи бомбардировките на Иран от Израел като необходимата „мръсна работа“ по подрязване на ядрените крила на Техеран.

Това очевидно се нарича политика - това, което европейците смятат, че трябва да направят, за да запазят съюз, в който САЩ държат 70% от капацитета. Реториката на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс от февруари за „Америка на първо място“ беше учтиво забравена пред лицето на това, което изглежда като отдръпване от бляскавата изолация на света на MAGA (Make America Great Again - Да направим Америка велика отново).

В края на краищата Тръмп публично заяви, че прави „света“ по-безопасен; той демонстрира онзи вид надеждно възпиране, за което европейците копнеят, докато Русия продължава да бомбардира Украйна. Вероятно глобалният „полицай“ може да бъде убеден да отложи пенсионирането си с огромни разходи за отбрана.

И все пак това рискува да бъде погрешно тълкуване от Близкия изток. Експертът по външна политика Стивън А. Кук предполага, че намесата на Тръмп в Иран представлява победа на опортюнизма над идеологията „Тръмп харесва победителите, а Израел е пример за това“, изтъква той.

Това беше и победа на едностранчивостта над съюзите, като европейците бяха оставени на тъмно и изолирани от най-могъщия човек в света, както го изрази френският дипломат Силви Берман. А по отношение на приоритетите това постави Иран пред Русия. Привеждането на идеята за контрол над амбициозен регионален хегемон не е шаблон навсякъде, както се вижда от последвалия  разговор на Тръмп с Владимир Путин.

Разбира се, трудно е да се определи точно къде се намираме между периода Pax Americana, който се характеризираше в продължение на десетилетия с поддържане на глобален ред, воден от САЩ, и алтернативата MAGA, която би избрала сдържаност и съкращения, особено в Европа.

Междувременно Тръмп не е нито последователен, нито предпазлив; може би не успява да постигне деескалацията, която твърди, че иска.

Но на пръв поглед все още има много елементи, които са в унисон с отдалечаването от стария модел на глобална хегемония и насочването към това, което се нарича „офшорно балансиране“ – намеса само когато е необходимо, за да се сдържат амбициозните хегемони.

Предвид липсата на яснота относно това накъде всъщност се насочва политиката на САЩ, европейските съюзници би трябвало тихо да поставят под въпрос стратегическите си зависимости, вместо да предприемат все по-сходни с тези на Рюте стъпки, за да ги поддържат.

„Това са нездравословни отношения“, казва Кристофър Лейн, професор по международни отношения в Тексаския университет. Обещанието да се изразходват 5% от БВП за отбрана може да е победа за Тръмп, но не е нито реалистично за европейските страни, които едва успяха да достигнат нивото от 2% след началото на войната в Украйна, нито е полезно за разбирането точно къде трябва да отидат парите, за да се запълнят празнините в изграждането на надеждна система за възпиране, ориентирана на първо място в Европа.

Вместо да позволява на Тръмп да дирижира темпа на превъоръжаване, е време Европа да открие своя нов Шарл дьо Гол - или поне лидери, достойни за това име. Мерц и френският президент Еманюел Макрон заемат единна позиция, но това трябва да надхвърли финансовите ангажименти и да определи кой какво и къде трябва да купува в името на общата европейска отбрана.

Забележително е също, че се говори много за разходите за отбрана и много малко за икономическия растеж. Европа има много проблеми, както САЩ често обичат да посочват, така че това е още една причина континентът да поеме отговорност за тях.

Това е важно и за съюзниците на Америка извън Европа. Една от мантрите на MAGA е, че Китай е единственият амбициозен хегемон, върху който САЩ трябва да се съсредоточат, а Азия е единственият регион, където офшорното балансиране би било твърде рисковано, предвид заплахата за Тайван. И все пак Тръмп също така е едновременно пламенен и хладнокръвен по този въпрос, от скорошните търговски преговори до последната си декларация, че Пекин може да продължи да купува ирански петрол.

САЩ също така преразглеждат пакта за сигурност AUKUS с Австралия и Великобритания. Договорите са валидни, докато са валидни, посочва Дьо Гол.