Надпреварата за сигурност роди бум на сателитни антени в Арктика

Сателитните оператори гледат на север. Много на север. Заради конкуренцията на САЩ, Китай и други страни в космоса необходимостта от бързи и чести комуникационни връзки със спътници, орбитиращи близо до Северния полюс, прави арктическите наземни станции особено търсени, пише Bloomberg в материал.

Това превърна градчето Дедхорс, Аляска, в неочакван аванпост в космическата надпревара. Общността в тундрата на Северния склон, която се намира на около 850 мили северно от Анкъридж по път, е вход към нефтеното находище Прудо Бей. На практика всичко там съществува, за да подпомогне добива на изкопаеми горива. Няма болница, банка или училище, но има сглобяеми общежития за работници и магазин, продаващ спрей против мечки.

Дедхорс разполага и с инфраструктура за спътници, включително оптични кабели за предаване на данни. „Можете да поставите сателитни чинии само там, където има оптични влакна“, каза Кристофър Ричинс, основател на RBC Signals LLC, която управлява осем антени в Дедхорс. „В противен случай данните се получават и няма къде да отидат“, допълва той.

Обект на RBC Signals. Снимка: Nathaniel Wilder/Bloomberg

Търсенето нараства в цялата Арктика. „Ще видим повече наземни станции, ще видим повече антени на съществуващите наземни станции, ще видим повече кабели, за да осигурим наличност“, коментира Майкъл Байърс, професор в Университета на Британска Колумбия, който провежда изследвания върху космическото пространство и арктическия суверенитет.

Изменението на климата допълнително отваря региона за корабоплаване и засилва стратегическото му значение. Китайска корабна компания планира редовни летни маршрути през Северния ледовит океан до Европа, част от план за „Полярен път на коприната“. Властите в Пекин също така значително са увеличили броя на своите полярни спътници, според Джонатан Макдауъл, астрофизик в Центъра за астрофизика на Харвард и Смитсониън.

Предложената от президента Доналд Тръмп космическа отбранителна система „Златен купол“ вероятно ще включва сателити, фокусирани върху района, като САЩ вече раздават доходоносни отбранителни договори за работа на север. През 2024 г. Northrop Grumman Corp. обяви активирането на арктически космически апарати за Космическите сили на САЩ. Компанията също така има сключена сделка на стойност над 4,1 млрд. долара за производство на два спътника за полярна орбита до 2031 г. През юли Boeing спечели договор на Космическите сили на САЩ на стойност 2,8 млрд. долара за два спътника и опция за още два – част от програма на стойност 12 млрд. долара, която според командването ще включва „подобрени арктически възможности“.

„Хубавото на полярната орбита е, че прелитате над всяка точка на земното кълбо“, казва Дейвид Марш, основател на консултантската фирма Space For Earth, базирана във Вашингтон, който е и експерт по Арктика. „Цялата Земя се върти под вас, докато обикаляте“, допълва той.

Ако Китай или Русия изстрелят междуконтинентални балистични ракети, „всички те ще прелетят над Северния полюс“, отбелязва Пиер Льоблан, полковник в оставка, служил като командир на канадските въоръжени сили в Арктика. „Много е важно да имаме множество сензори, които ще наблюдават тази зона, както и сензори, които имат възможност да качват информация“, допълва той.

Идеално място за наблюдение на орбита е Свалбард, норвежки архипелаг, който е най-близкото по големина населено място до Северния полюс и е свързан чрез подводен кабел с континентална Норвегия, членка на НАТО. Островите са дом на „Свалсат“, най-голямата наземна станция за полярни спътници в света.

Карта на оптичните кабели в Арктика. Графика: Bloomberg LP

Но договор от 1920 г., признаващ суверенитета на Осло, забранява използването на Свалбард за „военни цели“. Това означава, че „данните не могат да бъдат сваляни за военна употреба“, каза Оле Коквик, директорът на „Свалсат“.

Уязвимостта на подводните кабели създава друго усложнение. Връзка на оператора Space Norway между Свалбард и континента бе прекъсната през 2022 г., а предполагаеми саботьори са атакували и подводни кабели за данни в Балтийско море.

Тези спънки разпалват нуждата за алтернативи. Има „рискове от това да си на отдалечен остров, особено ако имаш подводници и кораби, които правят каквото и да правят“, коментира Фредрик Шедер, директор по бизнес развитието на Arctic Space Technologies AB, която управлява съоръжение в шведския град Питео, където компанията инсталира първата си антена през 2022 г. Стартъп компанията вече има 35 броя там, като плановете са те да се увеличат до 40 през следващата година, обслужвайки правителствени клиенти и компании като Viasat и Eutelsat Communications.

Eutelsat, която управлява мрежа, конкурираща се със Starlink на Илон Мъск, миналата година откри наземна станция в Йелоунайф, столицата на Северозападните територии на Канада, съвместно с Swedish Space Corp. и местния партньор Northwestel.

Друг център на канадска дейност е Инувик с население около 3300 души. Градът в Северозападните територии е дом на наземни станции, собственост на Канада, както и друга станция, която принадлежи на норвежката Kongsberg Satellite Services. Потребителите включват френското, германското и шведското правителство. Тази година сателитната станция в Инувик добави още пет антени, с което кметът Питър Кларксън изчисли общия им брой на 13.

C-Core, оператор на друга наземна станция в Инувик, обяви през октомври планове за разширяване на фона на усилията на правителството на премиера Марк Карни да намали зависимостта си от САЩ. Междувременно малък доставчик на интернет услуги, базиран в Инувик, наречен New North Networks, управляван от местния предприемач Том Зубко, придоби земя в града за друга наземна станция. „Китайски сателити прелитат над нас на всеки час“, каза той. „И руските сателити правят същото“, допълва той.

По на изток по-голямата орбитална активност увеличи значението на „Питуфик“, база на Космическите сили на САЩ в Гренландия, използвана за сателитно наблюдение. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс посети острова през март и заяви, че Дания не инвестира достатъчно в архитектурата за сигурност на острова, който Тръмп по-рано заяви, че САЩ трябва да придобият.

Подобно на Свалбард обаче, Гренландия зависи от подводни кабели, уязвими на атаки – и не е в САЩ.

Едно от местата на територията на страната е станцията Clear Space Force, на около 80 мили югозападно от Феърбанкс. През юни Космическите сили влязоха в сътрудничество с Агенцията за противоракетна отбрана и Северното командване на САЩ, за да тестват система от станцията Clear за проследяване на междуконтинентални балистични ракети.

В очакване на повече клиенти от RBC Signals искат да се разширят в Дедхорс, където основателят Ричинс заяви, че има и съоръжение на Amazon.com Inc., което е част от мрежата на наземните станции на AWS. Говорител на Amazon отказа коментар относно местоположението на съоръжението в Аляска.

Далеч на север „можете да видите сателит над 14 пъти на ден“, посочва главният изпълнителен директор на RBC Signals Рон Фейт. „Ако сте на средна географска ширина, може да видите сателит само четири пъти на ден“, посочва той.

Монтирането на антени има своите предизвикателства. За да се предпазят от сняг и ветрове, антените с форма на платно са затворени в куполи, монтирани върху отопляеми навеси. Конструкциите приличат на балони с горещ въздух, закрепени към земята със стоманени стълбове, вкарани на дълбочина 14 метра, в случай че пермафростът се разтопи.

По време на изграждане през 2018 г. служителите пристигнали една сутрин, за да видят как мечка гризли излиза от недовършена конструкция. Оттогава компанията е добавила към архитектурата и врата (която се държи заключена), както и ограда от телена мрежа и бодлива тел, за да възпира натрапниците.

Един фактор, който би могъл да направи арктическите станции по-малко важни, е появата на междусателитни връзки за предаване на данни в космоса, преди да бъдат изпратени до наземен предавател. „Изведнъж може би не е толкова важно да имате географски отдалечени наземни станции“, стига да имате достатъчно спътници, които да предават данни един на друг, посочва Дезмънд Пауър, вицепрезидент на C-Core.

Но дори и при такъв напредък сателитните оператори вероятно ще поддържат наблюдателни точки в Далечния север, каза Дейвид Марш от Space for Earth. „Дори с тази високотехнологична, изключително способна междусателитна лазерна комуникация все още сте ограничени от честотната лента“, казва той. „Все пак е най-добре, ако имате голяма старомодна антена и хубав оптичен кабел и нямате притеснения относно количеството данни, които пренасяте“, допълва той.