САЩ одобриха най-голямата в историята продажба на оръжия на Тайван за 11,1 млрд. долара

САЩ одобриха продажби на оръжия за Тайван на стойност 11,1 млрд. долара, най-големия американски оръжеен пакет за острова, който е под нарастващ военен натиск от Китай, предава Ройтерс.

Съобщението за продажбата на оръжия за Тайван е второто при сегашната администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп и беше направено в момент, когато Пекин засилва военния и дипломатическия си натиск срещу Тайван, чието правителство отхвърля претенциите за суверенитет на Пекин.

Предложената продажба на оръжия включва осем компонента, включително ракетни системи HIMARS, артилерийски снаряди, противотанкови ракети Javelin, дронове Altius и части за друго оборудване, съобщи тайванското министерство на отбраната в изявление.

„САЩ продължават да подкрепят Тайван в поддържането на достатъчни способности за самоотбрана, в бързото изграждане на значителна възпираща сила и използване на предимствата на асиметричната война, които са в основата на поддържането на регионалния мир и стабилност“, допълни то.

Министерството заяви, че пакетът е в етап на уведомление на Конгреса, на който той има възможност да блокира или промени продажбата, ако пожелае, въпреки че Тайван има повсеместна подкрепа сред двете основни партии.

В поредица от отделни съобщения с подробности за оръжейната сделка Пентагонът заяви, че продажбите на оръжия служат на американските национални и икономически интереси, както и на интересите в областта на сигурността, като подкрепят продължаващите усилия на Тайван да модернизира въоръжените си сили и да запази „надеждни отбранителни способности“.

Подтикнат от САЩ, Тайван работи да промени въоръжените си сили, така че да бъдат способни да водят „асиметрична война“, като използват мобилни, по-малки и често по-евтини оръжия, които все пак имат целенасочена сила като дроновете.

„Нашата страна ще продължи да насърчава реформи в областта на отбраната, да засилва отбранителната съпротива на цялото общество, да показва решителност да се защитим и да опазва мира чрез сила“, заяви говорителят на тайванското президентство Карън Куо в изявление, като благодари на САЩ за продажбите.

Междувременно в сряда Сенатът гласува с огромно мнозинство за приемането на законопроект на стойност 901 млрд. долара, определящ политиката на Пентагона, и изпрати мащабния законодателен акт в Белия дом, където според изявленията на Тръмп той ще бъде подписан и ще влезе в сила.

Законът за националната отбрана за фискалната 2026 г. е компромис между отделни мерки, приети по-рано тази година в Камарата на представителите и в Сената. Той позволява рекордни годишни военни разходи в размер на 901 млрд. долара, с увеличение на заплатите на войниците с 4%. Законът разрешава също реформи в системата за придобиване на военно оборудване и включва усилия за повишаване на конкурентоспособността спрямо основните съперници на САЩ – Китай и Русия.

Сенатът подкрепи законопроекта със 77 гласа „за“ и 20 „против“, със силна подкрепа от двете партии. Камарата на представителите прие законопроекта миналата седмица с 312 гласа „за“ и 112 „против“, също с широка подкрепа от двете партии.

В разрез с Тръмп, чиито съпартийци от Републиканската партия, имат мнозинство в Камарата на представителите и в Сената, тазгодишният закон включва няколко разпоредби за повишаване на сигурността в Европа, въпреки че по-рано този месец Тръмп публикува Национална стратегия за сигурност, считана за дружелюбна към Русия, и преоценка на отношенията на САЩ с Европа.

Законът за националната отбрана за фискалната 2026 г. предвижда 800 млн. долара за Украйна – по 400 млн. долара за всяка от следващите две години, като част от Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна, която плаща на американски компании за оръжия за украинската армия.

Той също така одобрява Инициативата за сигурност на Прибалтийския регион и предвижда 175 млн. долара за подпомагане на отбраната на Литва, Латвия и Естония. Законът ограничава възможността на Министерството на отбраната да намали броя на американските войници в Европа до по-малко от 76 хил. и забранява главнокомандващия американските въоръжени сили в Европа да се откаже от титлата главнокомандващ на НАТО.

Законът отменя също строгите санкции „Цезар“, наложени на Сирия под ръководството на бившия ѝ президент Башар Асад. В него има и разпоредби за задържане част от бюджета за пътувания на министъра на отбраната Пит Хегсет, ако той не предостави на Конгреса нередактирани видеозаписи от военни удари по кораби в южната част на Карибско море и източната част на Тихия океан. Администрацията на Тръмп заяви, че ударите са насочени срещу венецуелски наркотрафиканти.

Законът отменя разрешенията за употреба на военна сила от 1991 до 2002 г. срещу Ирак, което е опит да се потвърди ролята на Конгреса при вземането на решения за изпращане на войски в бой.

Законът не включва финансиране за промяна на името на Министерството на отбраната на Министерство на войната – идеята се подкрепя от Тръмп, но промяната не може да бъде официализирана без одобрението на Конгреса.