Държавите от Западните Балкани отбелязват по-бавен прогрес от очакваното

Според нов доклад на ЕС Западните Балкани се придвижват с по-слаб темп от очакваното и са изправени пред множество предизвикателства по своя европейски път, въпреки че в определени области се наблюдава известен напредък, съобщава Southeast European Times.

“През последната година констатираме, че политическите и икономическите реформи в региона продължават, но напредъкът е по-бавен от желаното”, смята комисарят на ЕС. по външните отношения Крис Патън.

Годишният доклад за процеса на стабилизиране на държавите от Югоизточна Европа, изготвен от ЕС, се фокусира върху Албания, Босна и Херцеговина, Македония и Сърбия-Черна Гора, вкл. Косово. Тъй като той обхваща периода до 20 февруари 2004 г., неотдавнашните събития в Косово не са получили цялостна оценка, посочи ЕК.

Документът не включва оценка за Хърватия. Представителят на ЕК Жак Вюненбюрже изтъкна, че организацията се нуждае от повече време за оценка на постиженията в политическата сфера, особено по отношение на сътрудничеството с Трибунала на ООН за военни престъпления, преди да публикува доклада. Хърватия освен това очаква и становището на ЕК по молбата й за членство в ЕС.

Хърватия и Македония са единствените държави в региона, които са подписали споразумения за стабилизиране и асоцииране с ЕС като първа стъпка към евентуалното членство. Македония подаде молбата си за членство на 22 март. ЕК заяви, че молбата на тази страна ще бъде разгледана съгласно правилата на ЕС.

Приветствайки напредъка, отбелязан от четирите държави през последните 12 месеца, докладът отбелязва, че провежданите реформи в няколко области и регионалното сътрудничество са се подобрили, особено в сферата на инфраструктурата, търговията, транспорта и енергетиката. Освен това техните икономики са продължили да растат с по-висок темп от този на световната икономика през 2003 г., като инфлацията е останала ниска, изтъква ЕК.

Докладът обаче констатира, че държавите от региона са все още изправени пред много предизвикателства, докато се стремят да покрият политическите и икономически критерии на ЕС. Те тепърва трябва да осигурят нормално функциониране на демократичните си институции и да утвърждават върховенството на закона. Допълнителни усилия са необходими и в области като изграждане на административен капацитет, прилагането и налагането на законодателството и реформите, както и в постигането на помирение в региона. Нужно е и по-енергично противодействие срещу организираната престъпност и корупцията, които все още се ширят в региона.

Докладът освен това отбелязва, че Босна и Херцеговина и Сърбия-Черна Гора тепърва трябва да гарантират пълноценното си сътрудничество с Трибунала на ООН за военни престъпления, “юридическо задължение, което трябва да се изпълнява и същевременно предусловие за по-тесни отношения с ЕС.”

В икономическата област безработицата остава висока, сивият сектор все още заема голям дял от националните икономики и значителна част от хората в региона живеят под границата на бедността. Страните се нуждаят от подобрение на бизнес климата и от конкурентноспособност на своите индустрии, от привличане на чуждестранни инвестиции и ускорен темп на реформите, се посочва в доклада.

Що се отнася до Косово, ЕК определя неотдавнашните изблици на насилие като сериозна крачка назад. Характеризирайки косовския въпрос като критично важен за стабилността в региона, ЕК се ангажира да продължи подкрепата си за подпомагане на съдържателния напредък в дейността на косовските институции при прилагането на одобрените от ООН стандарти и европейския дневен ред за реформи.

ЕС е отпуснал около 5 млрд. евро за региона за периода 2000-2006 г. Първоначално основното направление на помощта бе възстановяването на инфраструктурата и демократичната стабилизация. След това обаче помощта постепенно се премести към изграждане на институциите и сферата на правосъдието и вътрешните работи.