Каква е ролята на световните суперсили
Всъщност световните суперсили дестабилизират света, а второстепенните международни фактори са разглеждани като по-скоро стабилизиращи, е друг извод, който се налага от анкетата на Галъп интернешънъл.
Според мнозинството от респондентите по света САЩ ще продължат да бъдат световна суперсила, но в същото време Щатите са приемани като най-дестабилизиращата сила. Повече от половината от запитаните смятат така. Една трета споделя обратното мнение. Останалите не могат да отговорят.
Хората в Близкия Изток и Русия разглеждат политиките на САЩ като предимно дестабилизиращи. Гражданите на Европа (особено тези от западната част на ЕС), Западна Азия и Латинска Америка също. Политиките на САЩ се приемат за стабилизиращи най-вече в Индия и (не толкова изразено) в Източна Азия.
Нагласите към политиките на САЩ остават непроменени през последните няколко години – през 2018 и 2019 дяловете, на тези, които приемат Щатите за стабилизиращ фактор на международната сцена (28% през 2018 г. и 31% през 2019 г.) и дестабилизиращ (56% през 2018 г. и 54% през 2019 г.) са на практика същите като тези през настоящата вълна на изследване.
Ще има ли размествания сред големите суперсили
Очакванията от новата администрация в САЩ може да донесе промяна в глобалната картина. Следващите вълни на изследване ще потвърдят или отхвърлят тази хипотеза, смятат в Галъп.
Повечето хора по света смятат, че политиките на Русия също са дестабилизиращи. Структурата на позитивните и негативните отговори е близка до регистрираното за САЩ. Около половината от отговорите описват Русия като дестабилизираща световна сила. Една трета е на противоположното мнение, а една пета от запитаните не може да даде конкретен отговор. Индия е сред големите нации и региони в световен мащаб, където хората са в най-голяма степен уверени в стабилизиращата роля на Русия. Гражданите на Русия също приемат политиките на държавата си като по-скоро стабилизиращи, макар и с по-малко увереност.
Като цяло възприятията по отношение на Китай в световен мащаб са идентични с тези за САЩ и Русия – около половината от участвалите в изследването оценяват политиките на страната като по-скоро дестабилизиращи, една трета вижда Китай като по-скоро стабилизиращ фактор в международен мащаб, а една пета са затрудняващите се да отговорят. Все пак, изглежда, че известно притеснение по отношение на политиките на Китай показва признаци на потенциален растеж – това ще бъде проверено при следващите вълни на изследване.
Политиките на Китай са приемани като по-скоро стабилизиращи в Западна Азия и Африка. Най-уверени в противоположното мнение са жителите на Европейският съюз, Близкия Изток, а също и Индия и Източна Азия.
Макар че не се очаква да запази позицията си като световна суперсила през следващите десет години, Европейският съюз към момента е единствената световна суперсила, чиито политики са оценени като по-скоро стабилизиращи – най-високият дял от отговорите в световен мащаб е в полза на това мнение. Двама от всеки петима запитани смятат, че Съюзът стабилизира света, една трета твърдят, че политиките му са дестабилизиращи, а една четвърт не може да даде конкретен отговор.
В глобален мащаб най-вече европейците приемат Евросъюза за стабилизираща сила, но също и жителите на Латинска Америка и Източна Азия. Според значителен дял от гражданите в Близкия изток и Русия обаче ЕС е по-скоро дестабилизираща суперсила.
Така изглежда, че към момента няма световна суперсила, която да е приемана за стабилизираща от силно мнозинство от световното население. Недобри новини в период на пандемия.
Кои ще са суперсилите след десетина години
По отношение на САЩ 46% от българите смятат, че тази страна ще бъде суперсила и след десетилетие. 23% са скептични, а една трета не могат да преценят.
По отношение на Китай структурата на отговорите е сходна – макар, че изглежда, че очакването Китай да е суперсила след десетина години е малко по-сигурно – една втора смятат така; малко под една пета по-скоро не вярват. Отново една трета от българите не могат да преценят.
Нашето общество е най-убедено в първостепенната роля на Русия в световната политика, що се отнася до близкото бъдеще. 58% са уверени в нея. Скептиците са 14% от всички запитани у нас. И по този въпрос колебаещите се са близо една трета. Подобна структура на нагласите отдавна не е изненада за България.
27% от анкетираните българи смятат, че Япония ще бъде сред световните суперсили в края на десетилетието. Една трета са на обратното мнение. Значителен е делът на тези, които не могат да преценят – 40% от всички участвали в изследването у нас. Това са и най-високите стойности на този отговор, регистриран сред всички участвали държави.
И в България, както и по света, обществото не очаква Индия скоро да бъде сред полюсите на световната политика. Повече от една втора смятат така. 12% все пак очакват Индия да е суперсила. Една трета у нас не могат да преценят.
Обединеното кралство също няма да е водещ международен фактор към 2030 г., според мнозинството от българите. 18% обаче очакват, че Лондон ще има водеща роля в международната политика. Отново една трета не могат да преценят.
Що се отнася до нагласите към лидерството на ЕС, изглежда, че в България мненията са разделени. Най-висок е делът на тези, които очакват Съюзът да е суперсила – 39%. По-нисък (но с малко) е делът на тези, които се съмняват във водещата роля на ЕС – 32%. 29% пък не могат да преценят.
Кои са стабилизиращите политики
Според 55% от българите политиките на САЩ, например, дестабилизират света. 19% смятат, че САЩ са по-скоро стабилизиращ фактор. Останалите не могат да преценят.
Русия, макар и да е приемана като първа световна суперсила у нас, не е считана за стабилизиращ фактор със същата убеденост. Макар и да не е така силно изразено, обаче мнозинството у нас смята, че политиките на Русия по-скоро стабилизират света (42%). Една четвърт не са съгласни, а една трета не могат да преценят.
Политиката на Китай по-скоро още е чужда на българите. Близо половината от запитаните (45%) не могат да преценят дали политиките на световната суперсила стабилизират или дестабилизират света. Отговорилите „не мога да преценя“ в нашата страна са и най-високият дял сред всички изследвани държави по света. Все пак, обществото ни, както и по-голямата част от световното население, клони към опцията „дестабилизира“ (35% у нас отговарят така).
Останалите 19% виждат по-скоро стабилизиращ потенциал в международните политики на Китай.
Макар и да не е напълно уверено в ролята на ЕС като суперсила след 10 години, обществото ни, също като много други хора по света, вижда ЕС като най-стабилизиращия фактор в международната политика към момента – 55% от българите отговарят така. За 19% политиките на Съюза са дестабилизиращи. 26% не могат да преценят.
Прави впечатление, че на всички въпроси делът на българите, които не могат да преценят и да дадат конкретен отговор е значителен, което говори и за високите нива на незапознатост по тези теми.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Турция изстрелва свой космически апарат до Луната в началото на 2027 г.
Откриха ценна находка при разкопките на средновековния град Русокастро
Румъния не е готова за еврото, не изпълнява нито един критерий
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист