Заплашва ли кризата разширяването на еврозоната?

Почти няма съмнение, че Европа, заедно със САЩ, се намира на прага на най-тежката си икономическа рецесия от времето на войната насам. Това казва в свой анализ Дезмънд Лакман, доктор по икономика и икономист в американския институт за проучвания в областта на публичната политика AEI.

Сред най-вероятните дългосрочни жертви на глобалната криза ще бъде едно бъдещо разширяване на еврозоната, смята той. Също така много вероятно е кризата да сложи край на всякакво по-сериозно предизвикателство от страна на еврото към долара.

Една тежка и продължителна глобална икономическа рецесия ще подложи еврозоната на жесток натиск. Също така тя ще подчертае острата външна уязвимост на онези източноевропейски страни, които се надяват да станат пълноправни членки на еврозоната през следващите години.

През 1998 г., когато за пръв път бе въведено еврото, днес покойният икономист и носител на Нобелова награда по икономика Милтън Фрийдмън предупреди, че еврото ще бъде истински изпитано през първата по-голяма глобална икономическа рецесия, припомня Лакман. Според Фрийдмън по време на криза някои от големите икономики в Европа ще имат проблеми да се справят с унифицираните стандарти и липсата на гъвкавост по отношение на валутната политика в еврозоната.

Едни от страните, които ще бъдат подложени на най-тежкия тест, ще бъдат Испания и Италия, заради краха на жилищния пазар в първата и рисковото състояние на публичните финанси във втората, коментира Лакман. За да се справят с проблемите си тези страни ще имат нужда от ниски лихвени нива и слаби национални валути, което тяхното членство в еврозоната изключва.

Докато Испания и Италия поставят заплахи за еврозоната в дългосрочен план Европа я грози по-непосредствено предизвикателство заради потенциалната „зараза“ на финансовите пазари, която се придвижва към източната й периферия, пише той.

Внезапният спад на апетита към риска на финансовите пазари вече принуди Унгария, Исландия и Украйна да потърсят помощ от МВФ, докато валутната слабост засегна дори онези източноевропейски икономики, чиито фундаменти се считат за стабилни. Това може да има тежки последици за банковите системи на Австрия, Германия, Швейцария и Швеция, които са главните кредитори на този регион.

Острата външна уязвимост на Източна Европа е най-ясно изразена от необичайно големите дефицити по текущата сметка, които характеризират региона. Дефицитите на България и Румъния надхвърлят 20% от БВП на тези страни, докато в Естония и Латвия те са над 10% от БВП. Дори в държави като Унгария, Полша и Словакия дефицитът е над 5% от БВП.

Положението става още по-тежко поради факта, че преди сегашната криза много от тези страни позволиха валутите им да поскъпнат значително спрямо еврото, което само засили тяхната зависимост от износа към европейските пазари.

Друго основно измерение на острата уязвимост на Източна Европа е високото ниво на риск на финансовите пазари в балтийските страни, България, Унгария и Румъния. Банковите системи във всички тези страни са с чужда собственост и затова те са много зависими от чуждестранни постъпления. Също така делът на заемите в чуждестранна валута в техните икономики е много голям, което ги прави много уязвими в случай, че техните валути поевтинеят.

В контекста на остра глобална рецесия може да се очаква, че участниците на пазара ще станат особено притеснени, тъй като една голяма валутна слабост в Източна Европа ще направи много трудно за тези страни да покрият критериите за пълноправно членство в еврозоната в обозримото бъдеще. Тези опасения ще намерят своето отражение в още по-голямо увеличение н кредитните спредове в Източна Европа, което ще отдалечи още повече региона от еврозоната.

Източноевропейските страни правят огромна грешка ако смятат, че настоящата глобална икономическа и финансова криза е моментен феномен. Предвид замръзването на глобалните кредитни пазари и спадовете на глобалните капиталови пазари, които надхвърлят 40% от началото на годината, Източна Европа се намира на прага на продължителна и тежка икономическа слабост, пише Лакман.

При взимането на спасителни мерки за страните от Източна Европа, МВФ би им направил много лоша услуга ако не обвърже тези кредити с подобаващите условия.

МВФ трябва да изиска от тези страни да въведат строга дисциплина в политиката си по отношение на публичните финанси. Защото единствено тогава може да се очаква, че настоящата валутна слабост на тези страни няма да прерасне в по-висока инфлация, която може да направи изпълнението на критериите за присъединяване към еврозоната невъзможно за неопределено дълъг период от време, казва Лакман.