Дали FED ще пристъпи към повишаване на лихвите?

Доларът продължава да нараства, тласнат нагоре от неочаквано добрите данни за неселскостопанската заетост през месец март.

В петък преди отварянето на американския пазар Labor Department оповести, че през март заетите извън селскостопанския сектор в САЩ са се повишили с 308 хил. Покачването надмина близо два пъти очакванията на пазара и регистрира най-голямо повишение от април 2000 г. насам.

Labor Department ревизира данните за неселскостопанската заетост през февруари от 21 хил. на 46 хил. Заетите в частния сектор през март са се повишили с 277 хил. души, в сравнение с 31 хил. за предходния месец.

Неселскостопанската заетост на осреднена тримесечна база е нараснала с 171 хил. Този темп, съчетан с 4%-5% БВП, ще накара Федералният резерв (FED) да промени текущата монетарна политика.

Текущите лихвените нива при 1% са най-ниските стойности от 1958 г. насам. На последната среща на FED от 16 март бе изразено становището, че Федералният резерв ще бъде “търпелив към премахването на текущата съгласувана политика”. Шансовете за ръст или спад в инфлацията се “почти изравнени”, но въпреки спада на безработните, създаването на работни места е далеч под очакванията на FED за щатската икономика.

Евентуално повишаване на лихвите от текущите им нива би предизвикало интересът на чуждестранните инвеститори към деноминираните в долари активи и по този начин да помогне за преодоляването на рекордния дефицит по текущата сметка на най-голямата икономика в света.

След последното отрязване на лихвите с 25 базисни пункта през юни 2003 г. станахме свидетели на поредица от подобряващи се макроданни за щатската икономика. Компаниите отчетоха доста високи финансови резултати.

Щатският долар продължи да се обезценява, но дали именно това бе целта на администрацията на Буш?

През октомври тази година предстоят президентски избори в САЩ. Управлението на Буш бе обект на доста критики относно въвличането на САЩ във войната с Ирак. След атаките от 11 септември щатската икономика бе изпаднала в дълбока рецесия.

Предвид горепосочените факти шансовете на Буш за евентуалното му преизбиране изглеждаха малко вероятни. Администрацията предприе няколко стъпаловидни понижения на лихвите от 6% през 2001 г. до 1% през 2003 г., както и редица данъчни облекчения за корпорациите (през май 2003 г. Конгресът прие план за данъчни облекчения за 300 млрд. долара).

Ако проследим конкретните стойности на макроданните, ще забележим, че щатската икономика достига темповете от 1998-1999 г., което е потвърждение, че рецесията е приключила.

Промяната на монетарната политика доведе до обезценяване на долара спрямо основните валути. Доларът загуби близо 40% срещу единната валута от 2002 г. насам. Мнозина анализатори класифицираха този факт като негативен.

Но ако погледнем от друга страна, именно този “евтин” долар направи щатската икономика по-конкурентоспособна. Щатските компании с международна дейност извлякоха допълнителни печалби от курсовата промяна.

По всичко личи, че тази стратегия е подходяща за Буш. Въпреки все по-нарастващото неодобрение на външната политиката, икономиката показва забележителни резултати. Администрацията се ползва от все по-силната подкрепа от бизнеса.

Остава да видим дали монетарната политика на FED ще бъде икономически или политически ориентирана. Текущите лихвени нива не отговарят на подобряващото се състояние на щатската икономика. Евентуално повишаване на лихвите би забавило темпа на икономически растеж, което пък, от своя страна, би намалило тежестта на най-силната карта на Буш за евентуалното му преизбиране.

Йордан Лилов