Ще се разберат ли синдикати и работодатели за пенсионната реформа?

Категоризацията в сектор "Сигурност"

Според Димитър Манолов възрастта за работещите в сектор "Сигурност" трябва да бъде определена по аналогия на тази за работещите във вредни условия на труд. При едни условия работят полицаите на улицата, при съвсем други администраторите, отбеляза президентът на КТ "Подкрепа".

Тодор Воденов, председател на синдикат "Отбрана" към КТ "Подкрепа", коментира за БТА, че оценката на риска на работното място трябва да бъде водеща при категоризацията на работещите в сектор "Сигурност". Ако няма риск на работното място, независимо дали човек е с униформа, или без униформа, той трябва да се пенсионира при общите условия, каза Воденов. 

Тази оценка се извършва съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, от експерти, които оценяват риска за всеки човек, независимо дали е полицай, военен, миньор, пилот, подводничар или водолаз, отбеляза той.

Според Воденов работещите в сектора при най-рисковите условия на работа трябва да са първа категория, но чиновниците от Министерството на отбраната трябва да се пенсионират по общите условия за третата масова категория. Той смята, че работещите в сектора трябва да плащат лични осигуровки, като могат да бъдат компенсирани с размера на доходите, за да не намалеят парите им като нетен доход. В Кодекса за социално осигуряване има заложени принципи - да има личен принос, солидарност, справедливост и те трябва да бъдат спазени, посочи Воденов.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че подкрепят въвеждането на възраст за всички категории работещи, в това число и за тези от сектор "Сигурност". Сега се поставя ясна стъпка в тази посока с допълващото действие за диференциация за работещите в този сектор, съобразно риска и условията, в които работят, допълни той. Според него тези от сектора, които работят в най-тежки и рискови условия, трябва да бъдат изравнени като условия за пенсиониране с работещите в най-тежки условия в индустрията, а останалите с общата категория.

Осигуряването за втора пенсия

От КТ "Подкрепа" смятат, че са необходими реформи при допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Таксите, които събират пенсионните фондове, трябва да бъдат променени, както и е необходимо да се създадат и гаранционните фондове, които се отлагат вече 15-16 години, коментира Манолов. Според него таксата за управление трябва да бъде функция от резултата на управление, а не от активите.

Информацията, която се предоставя на осигурените за партидите, трябва да включва какви средства са събрани от тях с натрупване от НАП, защото това е единственият критерий, по който човек може да прецени как се
управляват неговите пари, допълни президентът на КТ "Подкрепа".

От БСК са против използването на т. нар. Сребърен фонд като временен буфер за активите за вноските на хора от универсалните пенсионни фондове, ако те предпочетат само един брой пенсия от Държавното обществено осигуряване. По думите на Бранков изпълняваните нови функции от фонда изискват продължително изграждане на липсваща в момента администрация и програмно осигуряване.

Сребърният фонд окончателно ще загуби законово регламентираните си функции за допълнително финансиране на Държавното обществено осигуряване, противодействащо на застаряването на населението и намаления брой на осигурените. Фондът остава допълващ приходен източник за републиканския бюджет чрез разпределената от БНБ печалба, получена от привлечени средства, инвестирани на международните финансови пазари, допълни Бранков.

"За" и "против" ръста на осигурителните вноски

Социалното министерство предлага увеличение на осигурителните вноски за период от 12 години напред с общо 4,5 процентни пункта, като през година се увеличава с 0,5 вноската за фонд "Пенсии" и на следващата година - с 0,2 процентни пункта вноската за фонд "Безработица".

КНСБ и КТ "Подкрепа" подкрепят увеличаването на осигурителните вноски. Според Пламен Димитров обаче стъпката за увеличение на вноската за фонд "Безработица" може и да е по-висока и да достигне до 3 процента като вноската за фонда да расте не с 0,2 на сто през година за следващите 12 години, а със стъпка 0,5 на сто.

Това по думите на Димитров ще направи възможно увеличаването на минималния размер на обезщетението за безработица, което в момента е 7,20 лева на ден и не кореспондира с минималната заплата, както трябва да бъде.
КНСБ иска да бъде включено и предложение за увеличаване на
максималния осигурителен доход - механизъм за обвързване с  минималната заплата или с друг икономически параметър, който да гарантира нарастването му.

Според Димитър Манолов увеличаването на осигурителните вноски няма да реши проблема докрай, но ще го облекчи.

Осигурителната система беше лишена от над половината от собствените си приходи през всичките тези години. Така че тези 4,5 процента няма да доведат до баланс, но ще подпомогнат системата, коментира лидерът на КТ "Подкрепа".

От БСК са категорично против заложеното нарастване на осигурителните вноски. В момента осигурителните задължения за масовата категория труд като ставки общо със здравното осигуряване надхвърлят трийсет процента и са около 30,7, докато общият размер на ставката за ДОО преди 25 години е бил около 30%, което идва да покаже, че най-големият дефект на осигурителната система е малкият брой на осигурените лица, които осигуряват пенсиите, коментира Бранков.

Над два, два и половина милиона според различни изчисления е загубата на ефективни работни места през тези 25 години и в момента едно осигурено лице на пълен работен ден осигурява един пенсионер, което е изключително тежка ситуация, коментира той. Според Бранков тази това няма как да бъде преодоляно с вдигане на размера на вноските, а са необходими реформи в системата, които да я направят по-атрактивна, нужни саи промени извън системата на осигуряването - в трудовото законодателство, както и ускоряване на реформите за влизане в
Еврозоната, което ще доведе до по-широк достъп за финансиране на малките и средните фирми, коментира Бранков.

Коефициент на нарастване на пенсиите

Социалното министерство предлага увеличаване от 1 януари 2017 г. на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите (както за новоотпуснатите, така и за вече отпуснатите пенсии) с размер - минимум размера на  швейцарското правило, до достигане на коефициент от 1,5 на сто.

Според БСК това предложение ще създаде проблеми при хората в преференциален режим на пенсиониране, тъй като преизчисленият осигурителен стаж в някои случаи може да надхвърли 50-60 и много повече години и ще се получат абсурдни размери на индивидуални пенсии за този тип категории.

От КНСБ са съгласни, че повишаването на пенсиите трябва да преминава през увеличението на тежестта на годините и осигурителния стаж в пенсионната формула и планираното увеличение от 1,1 до 1,5 на тежестта на една година осигурителен стаж е стъпка в правилната посока.

Синдикатът обаче иска да се гарантира, че пенсиите ще растат всяка година с швейцарското правило, като към това бъде прибавено и планираното увеличение на тежестта на осигурителния стаж всяка година или през година.