В дискусиите за евентуалното разпадане на еврозоната се допуска, че Гърция и другите държави с финансови проблеми трябва да напуснат валутната общност. Има обаче алтернатива на тази конвенционална мъдрост.
Истинските проблеми на еврозоната вероятно ще бъдат решени, ако Германия и някои други по-богати икономики излязат от нея, пише Time.
Аргументът в подкрепа на излизането на икономически по-слабите държави е, че те ще могат да избегнат наложените от Германия фискални ограничения. Те ще имат възможност да обезценят националните си валути, което да направи икономиките им по-конкурентоспособни.
Този процес разбира се би довел до неизпълнение на деноминираните в евро дългове на напусналите еврозоната държави, но това би била цената на тяхната свобода. По-състоятелните икономики пък се очаква за изградят една по-малка, но и по-стабилна еврозона.
Проблемът с този сценарий е, че той се основава на няколко големи заблуди, а именно че главоболията на по-слабите икономики се дължат на високите бюджетни дефицити и дългове. Друг мит е, че ако бюджетите им са балансирани и дългът се управлява, тези страни ще могат да изплащат лихвите по облигациите си и не би трябвало да претърпят големи загуби.
В действителност обаче не дългът е проблемът на европейските държави, а високите разходи за труд. Кредитният бум в последното десетилетие позволи тези разходи да нараснат изключително бързо в страните, чийто износ беше по-макло конкурентоспособен.
От 2000 до 2007 г. по-високите разходи за труд намалиха с от 10% до 20% конкурентоспособността на Италия и Испания. С всичките икономически мерки и фискални ограничения оттогава досега двете страни са подобрили конкурентоспособността си със само няколко процентни пункта.
Тези страни никога няма да бъдат в състояние да се конкурират икономически, ако не понижат разходите си за труд. Политически обаче е изключително трудно да накараш заетите да приемат съкращение на заплатите от порядъка на 10-20%.
Е, има един начин: да накараш по-слабите държави да девалвират националните си валути. Това е много по-лесно да се приеме от населението, отколкото политиката на намаление на възнагражденията.
Това обаче не трябва да се случва. В момента, в който хората разберат за подготвяно напускане на еврозоната и девалвация, те биха изтеглили спестяванията си и биха ги вложили в държава, която е останала във валутната общност.
Освен това остават и дълговете, деноминирани в евро, които трябва да бъдат изплащани. Така резултатът ще бъде изтичане на капитали и по-високи разходи за лихви, пише още Time.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Как да изградим увереност?
Джорджина Родригес показа пищни извивки в голяма модна кампания за бельо
Пентагонът внезапно отменя разполагането на войски в Европа


преди 14 години В статията се пише за някакви странни еквилибристики. Ако Германия излезе от еврозоната и се върне към марката, тогава тя започва да води собствена валутна и лихвена политика. Евентуално може да им се засили валутата, но с това ще загуби техния износ. Не съм убеден, че те това искат. Останалите държави, които ще останата в еврозоната ще си останат с проблемите. В някои от тях разходите за труд са релевантни, в други нереални. За да се реши проблема, само Гърците трябва да напуснат еврозоната. Евентуално на по-късен етам Испания и Италия. Ще си девалвират валутата и след като се стабилизират ще могат да се върнат в еврозоната. Проблема се криеше в липсата на контрол на дълга. Няма единна политика в еврозоната по това отношение. Има два вариянта - да почне да се гради такава политика или да се разпадне съюза и всеки да се балансира със собствена политика. В момента някои страни в еврозоната са на изкуствено дишане, без шанс за оправяне. Герминя и Франция взимат пари от ЕЦБ с високи лихви отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Заглавието е логически свързано със съдържанието. Идеята е, че е по-добре Германия да напусне Еврозоната защото по този начин най-лесно може да бъде обезценено Еврото. Т. е. мощна обезценка на Еврото, а Германия и няколко северни държави в нов съюз без Евро. Така разходите за труд в държавите останали с Еврото /което вече ще бъде много евтино/ ще намалеят дръстично, което пък ще повиши конкурентоспособността. В същото време дълговете, които са в Евро, ще се изплащат в Евро, а не, примерно, с евтини Драхми. И най-вече ще се избегне моментът "в който хората разберат за подготвяно напускане на еврозоната и девалвация, те биха изтеглили спестяванията си и биха ги вложили в държава, която е останала във валутната общност " - което пък значи Банков срив и последиците от него.Много добра статия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Тази статия или е писана от човек въобще неразбиращ за какво говори или от някой, който трябва да се отчете с нещо пред редактора си. Не чета списание Time, но струва ми се трудът за превода е бил напразен.Както казват форумците преди мен - няма никакви сериозни доводи за да се подкрепи тезата на статията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години И аз така... :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Извинете моля, обаче статията няма нищо общо със заглавието. Не видях нито ред, нито аргумент, отнасящ се към твърдението в заглавието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар