Ел-Ериан: QE3 е знак, че Фед все още е в чистилището

Отчитайки тези фактори, представителите на Фед решиха да продължат да експериментират. Те обещаха, че близките до нула лихвени проценти ще бъдат запазени „поне до средата на 2015 г.“ Те също така стартираха и нова неограничена програма за изкупуване на ипотечни облигации, която вероятно ще остане в историята като QE3.

Анализът на проблемите, свързани с продължителната икономическа слабост в САЩ, предполага, че мерките, които централната банката предприема съвсем добронамерено, отново няма да гарантират по-добра икономическа перспектива.

Инициативите на банката изострят и спора между икономистите, които ги подкрепят и тези, които смятат вливането на ликвидност за напълно погрешна политика. Като отказва да стигне още по-далеч обаче Бернанке се опитва да балансира между двата лагера.

Фед например отказа да понижи лихвата, която плаща по излишните резерви, депозирани от банките (IOER), въпреки че според някои анализатори подобно решение би накарало финансовите компании да предоставят повече кредити за реалната икономика и по този начин да насърчат икономическата активност.

Фед също така отказа да промени и средносрочните си цели (подкрепата за стойността на активите), както и времевата рамка (средата на 2015 г.). Централната банка не постави конкретни икономически цели, включително постигането на определен номинален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП).

Тъй като и двете опции са били обсъждани на последната среща, изборът на инструменти предполага много сериозни дебати през идните месеци.

Централните банкери отчитат „цената и рисковете“ от неконвенционалните политики, включително накърняването на някои основни пазарни механизми и възпрепятстването на цели сегменти от икономиката, които предоставят финансови услуги на гражданите, като фондовете на паричните пазари (MMF), застрахователите, предлагащи застраховка живот и системата на пенсионното осигуряване.

Понижаването на лихвата по банковите резерви при Фед всъщност би нанесло още по-сериозен удар на фондовете на паричните пазари.

Централните банкери подкрепят виждането на Бернанке, че „монетарната политика сама по себе си не може да осигури това, което един по-широк и балансиран набор от икономически инструменти може да предостави“.

Както и Европейската централна банка (ЕЦБ), Фед не може сам да гарантира резултатите, които всички искаме – висок икономически растеж, силен ръст на заетостта и финансова стабилност. В най-добрия случай централната банка може да спечели време с надеждата, че правителствените институции ще свършат своята работа. Докато това не се случи, Фед ще остане в чистилището, посочва Ел-Ериан.