Споделянето на европейските дългове ще се случи тихомълком

Германия успяваше да се справи с икономическата гравитация в продължение на дълги месеци, докато повечето европейски страни се бореха с рецесията.

Сега обаче дори икономическият мотор на Европа е на път да бъде завлечен от кризата, пише CNBC. Безработицата в страната се повишава, а правителството в Берлин понижи икономическата си прогноза за 2013 г. Икономисти отдавна предупреждават, че стимулираният от износа растеж вероятно ще се забави към края на 2012 г. поради проблемите на германските търговски партньори.

В светлината на отслабващото потребление в Китай Германия може би няма друг избор освен да преглътне гордоста си и да предостави на Брюксел част от икономическия си суверенитет. Проблемът на Германия е, че е изправена пред опции, които водят до сходни проблеми, коментира Сатияджит Дас, автор на ”Extreme Money“, в интервю за  CNBC.

Ако страната остане в еврозоната, ще бъде принудена да разписва още чекове. При това ако Италия и Испания поискат пари, единственото правителство, което ще е в състояние да помогне, е германското. „Те ще трябва да гарантират тези задължения, а именно от това се опасяват германските граждани - споделянето на дълговете“, казва Дас.

Ако страната обаче напусне еврозоната, германската Bundesbank никога няма да си получи парите, които страните от периферията на еврозоната й дължат. Нещо повече, германската валута ще поскъпне рязко и страната ще изгуби конкурентоспособността си.

Споделянето на дългове чрез издаване на общи европейски облигации е идея, подкрепяна от френския президент Франсоа Оланд. Предложението обаче среща яростна съпротива в Германия. Според проучвания на общественото мнение германците не искат да споделят икономическия си суверенитет с Европа. В навечерието на стартиралата снощи среща на Европейския съюз (ЕС) обаче германският канцлер Ангела Меркел призова именно за това.

В реч пред германския парламент по-рано вчера Меркел поиска избирането на европейски валутен комисар, който да има право на вето над националните бюджети на страните от еврозоната. Тя също така иска европейската администрация да има право да се намеси в случай, че страни от еврозоната нарушат фискалните правила и бюджетният им дефицит надхвърли 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Ключовият момент около разрешаването на кризата е дали Германия ще се съгласи да монетаризира дълговете на Южна Европа, коментира Нийл Маккинън, главен икономист на VTB Capital. „Това ще означава прогрес към фискален и банков съюз“, допълва той. „Няма съмнение, че сме свидетели на политическа игра. Германските данъкоплатци определено са притеснени, че ще трябва да платят сметката, а те не искат това“.

Меркел, която на изборите през септември 2013 г. ще се изправи срещу бившия германски министър на финансите Пер Щайнбрюк, вече подкрепи плановете за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ) – програма, която според мнозина анализатори означава също и загуба на национален суверенитет. Всичко това поставя Меркел в доста несигурна ситуация по-малко от година преди парламентарните избори.

„Германците трябва да получат нещо в замяна. Или по-голям политически контрол върху бюджетите или по-голям контрол върху банковия надзор. При всички случаи те искат нещо“, казва Дас. „Ако Меркел се върне при електората си и каже: Току що предадохме ключовете от крепостта и вече нямаме никакъв контрол, това за нея ще е политическо самоубийство“.

„Всичко е политика, която се състои в това, че до изборите през септември 2013 г. германците ще се опитат да предоставят възможно най-минималната подкрепа за еврозоната. Те със сигурност искат да избегнат нови финансови ангажименти... така че нещата ще продължат както до сега и накрая ще станем свидетели на това което всички очакваме – споделянето на европейските дългове. То обаче ще се случи тихомълком“, изтъква Дас.