Разпределението на труда по време на спад в икономиката може да задържи голям брой от хората на работните им места, като по този начин те запазят и своето самочувствие. По време на рецесия една компания вместо да уволнява 25% от работещите в нея спокойно може да намали работния им ден на, да кажем, от 8 на 6 часа. Всички ще имат работа. Така ще се доближим и до идеала на Кейнс. Някои страни като Германия, например, прилагат широко този подход.
Обаче разпределението на труда може да породи и затруднения, заради въздействието, което може да му окаже една икономическа криза като днешната. Тези проблеми правят невъзможно постигането на идеалите, които Кейнс и Теобалд проповядват.
За всеки един работник има постоянни разходи - транспорт до работното място, здравно осигуряване, например. Обаче разходите не намаляват със съкращаването на работното време и размера на заплащането. Задълженията на работниците по кредити, например, също са фиксирани. Ако знаеха, че ще имат намален работен ден, те щяха да си купят по-малка къща, с по-малък заем. При това положение биха възникнали трудности при изплащането му.
Трудно се оказва съкращаването на работното време с еднакви часове за всички. Това е така, защото работата на някои позиции се увеличава или намалява съответно, ако производството се увеличи или спадне.
Своята книга „Защо работните заплати не намаляват по време на рецесия“ Труман Бюли от Университета в Йейл пише след като е провел редица интервюта с бизнес мениджъри, запознати с процесите по формиране на работната заплата, а и уволняването. Според тях, ако по време на рецесия на всички се съкрати работното време и размера на заплащането, то това би предизвикало сериозен морален проблем. Работниците ще се почувстват така, сякаш наистина нямат работа.
В интервютата мениджърите разкриват, че е по-добре последиците от съкращаването на работния ден за всички да се понесат от тези работници, чието недоволство не оказва влияние върху останалите. Работодателите са загрижени за работната обстановка в компанията повече отколкото се интересуват за последващото състояние на уволнения. Макар и външно, все пак тяхната съдба оказва влияние върху останалите работници, обаче е без значение е за компанията.
Предполага се, че всички ние бихме се радвали, ако работим няколко часа по-малко и ако безработицата се отрази положително на социалния ни прогрес. Но определено не бихме били щастливи с безработица, причинена от внезапна финансова криза.
Ето защо внезапните мерки за икономии не могат да бъдат двигател за човешкия дух. Затова са нужни социални мерки, които да дадат насока на всеки един от нас как да преоткрие себе си, докато работи.
Ето защо са ни нужни фискални стимули. Увеличеното данъчно бреме за всички работещи е аналогично на намаляването на часовете труд. Но, ако увеличаването на данъците не е мъдър политически ход, то политиците ще бъдат принудени да увеличат държавните разходи. Най-важното нещо в момента е постигането на всяка цена на фискални стимули, които да са насочени единствено към създаването на нови работни места.


„България Еър“ доведе двумилионния пътник на Летище Варна за 2026 г.
Варна приема петия Фестивал на науката
Оранжев код за бурен вятър във Варна и още 8 области днес
34 бойци тренират усилено в седмия лагер с покани на SENSHI
Мачовете и спортът по ТВ днес (13 ноември)
Сривът на Microsoft: Как зависимостта от Big Tech парализира бизнеса
Как $1000 стават милион? Купете на децата акции, а не играчки
Спрени проекти за дейта центрове в САЩ търсят нов дом по света и у нас
Calpers: Изкуственият интелект може да се превърне в изолиран актив
Мъск провали Cybertruck и амбициите на Tesla за електромобилите
Електромобилите намаляват консумацията на петрол в света, но пробивът е далеч
Обрат: Съдът нареди на Land Rover да върне иззетите документи на BYD
Mercedes-Benz готви „достъпен“ SL
Паднал акумулатор? Porsche има изненадващо решение
Шефът на Great Wall подкара бъдещата суперкола и я сравни с Ferrari SF90
Ураганен вятър: Обявиха бедствено положение във Враца СНИМКИ
Борисов: Олигарсите на Радев са се огледали в имотите на веригите
Богдан Богданов: До там ли опряхме – държавата да гони хората, които се грижат за близките си?
Силният вятър в София: 120 сигнала за паднали дървета и проблеми с транспорта