Необходими ли са изобщо държавните разходи

След свое пътуване до Рим икономистът Марк Прибоник споделя мислите си, пречупени през призмата на икономическата теория, за мащабните разходи на Римската империя, които тя прави преди 2000 години, за да построи Колизеума и другите древни забележителности в италианската столица. В статия за Mises.org той ги сравнява с разходите, които държавите правят в днешно време.

Прибоник остава впечатлен от количеството работна ръка, материалите и инструментите, необходими, за да се задоволят потребностите на империята. Какви ползи всъщност са имали римските поданици от проекти с такъв мащаб? Дали тогава е имало човек, който да изведе популярната формула на Кейнс Y=C+I+G+X, според която националният доход е равен на сбора от вътрешното потребление, инвестициите, държавните разходи и нетния износ (разликата между износа и вноса)?

Ако пренесем тази картина в настоящия момент, ще видим, че икономистите, финансовите анализатори и централните банкери са изправени пред предизвикателствата на финансовата криза и мерките за строги икономии. Въпреки това написаното от Кейнс гласи, че намаляването на държавните разходи ще отслаби икономическия растеж. Сред всички тези теории, формули и уравнения изникват следните въпроси: какво представлява икономическият растеж и защо е толкова важен?

Преобладаващо мнение на съвременните икономисти е, че икономически растеж има, когато БВП расте и когато има предпоставки за откриването на нови работни места. На противоположния полюс е аргументът на Австрийската школа, според която целта на всяка икономическа дейност е да задоволи потребностите на хората. Обществото усеща икономическия растеж тогава, когато повече техни потребности бъдат удовлетворени. Това се случва, когато факторите на производството земя, труд и капитал се използват най-ефективно и намаляват алтернативните разходи за производството на стоките и услугите. Едва тогава използваните ресурси ще са достатъчни, за да задоволят всяка нова потребност.

Пред студентите си Марк Прибоник често използва следния пример, с който описва как могат да се създадат още блага в икономиката. Той поставя задача на своите студенти да изчислят колко души ще бъдат необходими, за да изкопаят басейн с голи ръце. След това ги пита колко души ще са достатъчни, ако копаят с лопати. Накрая поставя най-съществения въпрос – какво става с излишните лопати и работна сила, когато използваме багер, за да изкопаем басейна? Отговорът е простичък – използваме излишните ресурси, за да произведем други блага. Същото количество ресурси сега ще е достатъчно, за да задоволи повече потребности.

Проблемът в съвременната терминология на икономическия растеж е, че не се взема под внимание фактът, че всеки процент увеличение на държавните разходи трябва да се отрази от орди от бюрократи, които всеки ден стоят пред компютрите си в сграда, построена върху ценен парцел земя. Всичките изразходвани ресурси, за да се построи сградата – земя, труд и капитал – биха могли да задоволят други потребности.