Стиглиц: Пет години след началото на кризата чашата е на една четвърт пълна

Финансовата индустрия стана дори още по-концентрирана, изостряйки проблема с банките, които са не само твърде големи и обвързани, за да фалират, но и твърде големи, за да бъдат управлявани и държани отговорни. Въпреки многото скандали – от прането на пари и пазарните манипулации до расова дискриманция при кредитирането и незаконните възбрани върху имоти – нито един висш ръководител не бе подведен под отговорност. Финансовите глоби, които бяха наложени, бяха много по-малки, отколкото трябваше, за да не бъдат изложени на опасност ситемно важни институции.

Агенциите за кредитен рейтинг бяха подведени под отговорност в две частни обвинения. Но и тук това, което те платиха, бе само малка част от загубите, за които допринесоха. И по важното е, че същинският проблем – това, че им се плаща от тези, на които трябва да поставят рейтинги – остава без промяна.

Банкерите се хвалят, че са изплатили обратно цялата държавна помощ, която получиха с настъпването на кризата. Те обаче не споменават, че всеки, който е получил големи правителствени заеми при близки до нулата лихви, можеше да направи милиарди просто като отпуска тези средства обратно на правителството. Те не споменават и разходите, наложени на останалата част от икономиката – загуба на продукт на стойност 5 трлн. долара в САЩ и Европа.

Междувременно тези, които твърдяха, че монетарната политика няма да е достатъчна, се оказаха прави. Да, ние всички бяхме кейнсианци, но за много кратко. Фискалните стимули бяха заменени от икономиите с предвидим негативен ефект върху икономиките.

Някои в Европа са доволни, че икономиките вероятно са се оттласнали от дъното. С връщането към растеж рецесията официално е преодоляна. Но икономика, в която повечето доходи са под предрецесионното ниво от 2008 г., все още е в рецесия. Икономика, в която 25% от работещите (и 50% от младежите) са безработни – какъвто е случаят с Гърция и Испания – все още е в депресия.

Политиката на икономии се провали и няма перспективи за връщане към пълна заетост в близко бъдеще. Не е изненадващо, че перспективите пред САЩ, където икономиите бяха по-меки, са по-добри.

Финансовата система може и да е по-стабилна, отколкото преди пет години, но това е ниска цел, тъй като тогава тя беше на ръба на пропастта. Тези от правителството и финансовия сектор, които се поздравяват за връщането на банките към печалба и за известните регулаторни подобрения, трябва да се фокусират към това, което трябва да се направи.

Чашата е в най-добрия случай на една четвърт пълна, като за повечето хора обаче тя е на три четвърти празна, завършва Джоузеф Стиглиц.