Какви са ползите от премахването на корпоративния данък в САЩ?

Моделът приема, че се произвежда еднас единствена стока в пет региона - САЩ , Европа, Япония (плюс Корея и Тайван), Китай и Индия - с квалифицирана и неквалифицирана работна ръка. Той също прави съответни допускания за демографията и фискалната политика на регионите.

Авторите откриват, че премахването на корпоративния данък в САЩ, без промяна в корпоративните данъчни ставки на останалите региони, може да доведе до бързо и драматично увеличение на вътрешните инвестиции, производството, реалните заплати и националните спестявания в Щатите.

Тези икономически подобрения с времето разширяване данъчната основа на икономиката, създавайки допълнителни приходи, които компенсират значителен дял от загубата на постъпления от корпоративния данък.

Икономическите ползи от премахването на корпоративния данък са достатъчно големи, за да се получи подобрение по Парето (оптималното разпределение на ресурсите, при което никой не може да подобри благосъстоянието си без това да е за сметка на друг - бел. ред.) Скромни подобрения на благосъстоянието се насочват към по-старите поколения (квалифицирани и неквалифицирани), докато много големи ползи отиват за младите и бъдещите поколения (квалифицирани или не).

Важно е, че тези ползи възникнат естествено без някакъв специален механизъм за компенсация, който да ги прехвърля от печелившите към губещи. Казано по друг начин, премахването на корпоративния данък в САЩ има потенциал да бъде печелившо за всички американски поколения.

Получените резултати са основани на три предположения - че данъците върху заплатите (при сегашното ниво на прогресивно облагане) се използват, за да се компенсира загубата на приходите от корпоративен данък; че пределната ефективна корпоративна данъчна ставка е 35%; и че средната ефективна корпоративна данъчна ставка е 13%.

Източник на Парето ефективност: Неефективност на корпоративния данък

Разчитането на по-високи данъци върху потреблението, за да се компенсира загубата на корпоративни данъци, води до още по-големи увеличение на благосъстоянието в дългосрочен план, макар и с цената на малки загуби на благосъстояние за по-възрастните поколения.

Разликата между пределната ефективна корпоративна ставка от 35% и средната корпоративна данъчна ставка от 13% ни казва нещо важно: значителен дял от деформиращото въздействие на корпоративния данък - а именно, обезкуражаването на инвестициите в САЩ – не е съпроводено от допълнителни приходи.

Това прави данъка особено неефективен и помага да се обяснят възможностите за подобрение по Парето. Например, когато данъчното облагане на заплатите се използва като заместващ източник на приходи след елиминиране на корпоративния данък (при неизменни корпоративни ставки в другите страни), то поражда бърз и устойчив ръст (от 23% до 37%) на основния капитал, отразявайки притока на капитали в САЩ.

По-големият капитал на работник означава по-висока производителност на труда и по този начин по-високи реални заплати (12-13% в нашето изследване).

Има известно съмнение в литературата за величината на пределната ставка на корпоративния данък в САЩ. Devereux и Bilicka (2012 ) я определят на 23%, а не 35%. При пределна ставка от 23% изследването ни постига по-малки, но все още значителни икономически ползи.

Важно е също, че открихме съществени, макар и по-малки, ползи за американските работници - особено младите и бъдещите - ако други страни последват САЩ и елиминират своите корпоративни данъци върху печалбата.

Заключение

Премахването на корпоративния данък може да се осъществи като част от интегрирането му, при което от акционерите се изисква да плащат данък на лично ниво върху дела им в печалбите на компаниите.