Какви предизвикателства очакват Ердоган като президент?

Реджеп Тайип Ердоган обеща на турските избиратели, че ще „работи здраво като президент”, ако бъде избран на поста в неделя, като без съмнение той ше има много работа за вършене, пише The Daily Beast.

На самата граница на Турция самопровъзгласилият се халифат на Ислямската държава напредва като някоя древна орда свирепи завоеватели към големи части от Сирия и Ирак. Стотици хиляди жители напускат домовете си, като много от тях търсят убежище в Турция, която по досегашни изчисления вече е приела 1 млн. души., опитващи се да избегнат ужасите от по-ранния етап на гражданската война в Сирия.

Това обаче е само един от външнополитическите проблеми, пред които ще се изправи Ердоган, като много от тях бяха усложнени от собствената му погрешна преценка като министър-председател през последните десетина години. Той се утвърди като най-непоклатимия турски политик, какъвто и пост да заема, но доведе държавата си до изолация в региона и влоши отношенията й с традиционните й добри партньори, особено със САЩ.

Ердоган заяви през юли, че вече няма да говори пряко с американския президент Барак Обама, защото не е доволен от американската позиция по регионалните въпроси, като този за Сирия например. След това той определи последната операция на Израел в Ивицата Газа като „надхвърляща стореното от Хитлер”. Министерството на външните работа на САЩ определи изказването като „обидно и грешно”,  а подобен диалог не е присъщ на държави съюзнички в НАТО.

„И двете страни не са доволни от действията на другата”, коментира анализаторът в Центъра за близкоизточни стратегически проучвания в Анкара Ойтън Орхан. „Турция смята, че САЩ се месят във външнополитическите й въпроси, докато САЩ критикуват позицията на Туция относно Сирия и Израел, и остават с впечатлението, че Турция става все по-авторитарна”, каза още той.

Проучванията предсказват убедителна победа за Ердоган на президентските избори в неделя, които ще определят първия турски президент, избран чрез пряко гласуване, вместо издигнат от парламента. Гласовете за настоящия премиер ще достигнат до 57% от вота, докато конкурентите му Екмеледин Ихсаноглу и Селахатин Демирташ ще спечелят съответно между 35 и 40%, и 6-9%. Ако бъде избран, Ердоган ще смени настоящия президент Абдуллах Гюл в края на настоящия месец.

Когато Арабската пролет започна през 2011г., Турция се показа като модел за успешна демокрация в западен стил с мюсюлманско население. Възползвайки се от икономическия възход, който наливаше пари в джобовете на растящата средна класа консервативни мюсюлмани, правителството на Ердоган подкрепяше сунитски движения в региона, особено „Мюсюлманското братство”, което за кратко спечели контрол в Египет, както и крилото на организацията „Хамас”, което контолира Газа.

През последната година и половина обаче множеството врагове на Братството предприеха непреклонна и много успешна контрареволюция с помощта на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), докато вътрешните слабости на Братството намалиха подкрепата за него. Новият силен човек в Кайро – генерал Абдел Фатах ал-Сиси, свали управлението на Братството в Египет, а Хамас имаше сериозни проблеми още преди последното развитие на конфликта в Газа.

Междувременно Анкара вече няма посланици в Сирия, Израел и Египет, а отношенията й с правителствата на Ирак, Саудитска Арабия и ОАЕ са меко казано обтегнати. Иронията в случая е, че Ердоган, който обеща политика на разбирателство и никакви проблеми със съседите си, в крайна сметка остана без никакви приятели.