Какви предизвикателства очакват Ердоган като президент?

„Чрез активната си подкрепа за цивилните и военните крила на сирийската опозиция и „Мюсюлманското братство” Анкара се превърна в страна в конфликтите, обгръщащи Близкия Изток”, пише бившият турски дипломат Синан Юлген в The National Interest.

И като президент Ердоган няма да изневери на позициите си относно въпросите в Близкия Изток, дори и някои от тях да възпрепятстват подобряването на връзките със съседите, смятат анализатори. „Когато става въпрос за Израел, Ирак, Сирия или Египет, Турция отдавна е преминала повратната точка”, смята политологът в университета Ahi Evran Серхат Еркмен.

Очаква се Ердоган да занимае досегашните си помощници с външнополитическите въпроси на Туция. Настоящият външен министър Ахмет Давутоглу може да стане министър-председател, ако Ердоган стане президент, докато началникът на разузнаването Хакан Фидан може да заеме поста на Давутоглу, сочат проучвания.

Едно от въпросите, на които Ердоган ще трябва първо да обърне внимание като президент, е сунитската джихадистка групировка Ислямска държава, позната и като ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта). Образуванието завзе територии в Сирия и Ирак и се придвижва към турската граница. Почти 50 турски дипломати и цивилни граждани са държани като заложници от Ислямската държава в иракския град Мосул от юни насам.

Отношенията с Израел се очаква да останат обтегнати. След последната израелска офанзива в Ивицата Газа Ердоган заяви, че нормализиране на връзките със страната е изключено. Той посочи, че разговорите за намиране на път към ново начало в междудържавните отношения ще бъдат отложени.

По отношение на темата с Египет ситуацията също не е положителна. Ердоган отказва да си сътрудничи с администрацията на президента ал-Сиси. Ердоган обвинява египесткия си колега заради преврата, който последният извърши срещу бившия президент на Египет и близък парньор на Турция Мохамед Морси. Междувременно Сирия обвинява Турция в подкрепа за джихадистки групировки, участващи в съпротивата срещу Башар ал-Асад. Ердоган не крие критиките си и към приемиера на Ирак от шиитски произход  Нури ал-Малики, обвинявайки го, че се отчуждава от сунитите в Ирак.

Въпреки проблемите си Турция си остава член на НАТО с голяма икономика и ключово геостратегическо разположение между Изтока и Запада, които ѝ гарантират ролята на ключов парньор на САЩ в региона. „И двете страни искат да запазят стратегическото си партньорство. Турция все още има нужда от САЩ”, коментира Орхан.

След края на президенстката кампания антиамериканският тон на Ердоган може би ще бъде заменен от по-мек такъв. Американските и турските държавници ще продължат да се допитват един до друг въпреки напрежението, смята Еркмен. „Дори и по време на Студената война политиците водеха диалог”, посочва той.

Бившият дипломат Юлген съветва турските управници да се върнат към стария си курс на близки отношения със западните си съюзници. „Силата в новия световен ред идва от възможността да създаваш ефективни партньорства и съюзи. Време е Турция да преоткрие тази истина”, призовава той.