Европейското движение срещу мобилността

Най-големият нерешен проблем в Европейския съюз (ЕС) е мобилността. Предполагаше се, че интеграционният процес ще улесни и ще направи по-атрактивно движението на европейците от една страна в друга, коментира Харолд Джеймс за онлайн изданието project-syndicate.org. Според това виждане гражданите на ЕС губеха нация, но печелеха цял континент. Но резултатите от няколко изборни вота напоследък показват, че те всъщност са по-притеснени, че губят нацията си.

Откакто Единният европейски акт от 1986 г. премахна ограниченията за работа в другите страни членки, континентът се превърна в единен пазар на труда – или поне на теория. Това е политика, която добре пасваше на останалите части от програмата за интеграция. Способността на еврото да функционира като обща валута изисква по-гъвкав пазар на труда, на който работниците могат да се приспособяват към регионалните шокове, като се преместят.

Но европейската миграция реално започна едва след световната финансова криза. Последва враждебна реакция първо в приемащите страни, а сега, както показват току-що преминалите президентски избори в Полша, и в страните на произход. И докато дебатът по миграцията все повече се разгорещява, както тези, които се местят, така и тези, които остават зад тях, се чувстват все по-националистично, отколкото европейски настроени, твърди анализаторът.

На пръв поглед резултатите от неотдавнашните избори във Франция и Англия може би създават впечатлението, че европейската миграция е въпрос, който постепенно изчезва. Националният фронт във Франция се представи зле на местните избори, в сравнение с проевропейските десни. След това в партията се разразиха скандали и настървени вътрешни борби между председателя й Марин льо Пен и основателят й и баща на Марин - Жан-Мари льо Пен (който в крайна сметка бе изключен).

Междувременно антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP) във Великобритания се представи слабо на парламентарните избори по-рано този месец, след което се разцепи. Германското дясно популистко крило Алтернатива за Германия също се разцепи и разпадна. Движението Пет звезди на Италия също изчезна.

Тези последователни провали накараха някои да изкажат предположения, че идва краят на протестната политика. Това обаче не е съвсем вярно. Крайнодесните политически партии, които изглежда са основните печеливши от еврокризата, може и да са затруднени. Но проблемът с трудовата мобилност все още съществува.

Досега дискусията за европейската миграция се водеше основно в рамките на богатите приемащи страни като Франция и Великобритания. Не беше отделяно особено внимание на ефекта й върху страните на произход. Но на президентските избори в Полша този проблем зае централно място и генерира най-голям резонанс сред гласоподавателите, допринасяйки за победата на Анджей Дуда, лидер на дясната партия Закон и ред. Проблемът осигури и тема на кампанията на Павел Кукиц, рок музикант, който остана на трето място в първия кръг на изборите.

И Дуда, и Кукиц се оплакаха, че твърде много млади поляци напускат Полша и че тя остава празна страна с възрастни хора – факт, очевиден за всеки, който тръгне по полските улици. Европа може и все още да е дом на динамичните млади полски общности, но те вече са в Лондон, Дъблин, Париж, Осло и Стокхолм, а не във Варшава или в Краков. И със сигурност не са сред бедните провинциални общности в източните и южни части на страната, които непропорционално се изпразниха заради миграцията.

Дебатът около вредите от миграцията избухна и в страни, които са очевидно дълбоко засегнати от икономическата криза – страни от еврозоната като Гърция, Испания и Португалия, както и страни извън валутния съюз като България и Румъния. И въпреки че проблемът повдига въпроси относно справедливостта и ефективността, бедните страни, инвестирали големи суми в образованието, сега биват напускани от завършили, които започват работа и плащат данъци в чужбина. Европа предоставя малко възможности за ефективна реакция.

Наистина, някои мигранти в крайна сметка се завръщат у дома с нови умения и капитал. Но междувременно те оставят след себе си население, което е по-старо, по-бедно и по-уязвимо. Европейските решения на проблема могат да включват прехвърляне на средства, когато местното образование подпомага пазара на труда на целия континент, или помощ за справяне с проблеми, засягащи региони с риск от загуба на населението в трудоспособна възраст.

Иронията е очевидна. Европейската интеграция предизвика по-голяма мобилност, особено след кризата на еврото. Но това, което все още не е направила, е да генерира институционална рамка, нужна да направи мобилността приемлива за гражданите на ЕС.

* Харолд Джеймс е професор по история и международни отношение в Princeton University, професор по история в European University Institute и старши научен сътрудник в Center for International Governance Innovation.