Защо глобалната инфлация е от значение за Джанет Йелън?

Гуверньорът на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън може би е на път да осъзнае, че ако всички политики са местни, то всички парични политики са глобални, коментира Bloomberg.

Докато Федералната комисия за отворения пазар се подготвя за повишаване на лихвените проценти днес, възможностите да се случи същото и през 2016 г. може да се окажат ограничени от събитията в чужбина, твърдят икономисти от HSBC Holdings Plc и Bank of America Corp.

“Политиката на Фед ще продължи да се управлява от развитията на други места“, казва Джанет Хенри, главен глобален икономист в HSBC, в отчет за клиентите в понеделник. „За да продължи затягането по начина, по който комисията в момента го планира, тя ще трябва да бъде много уверена във възможността на американската икономика да устои на дефлационния натиск, който останалата част от света ще се опитва да наложи на други места“.

Има много причини да смятаме, че международните инфлационни тенденции ще ограничат американския ценови натиск. Суровините възобновиха спада си, като цената на петрола се понижи до под 35 долара за барел за пръв път от 2009 г. насам. Развиващите се пазари все още отслабват, а геополитическите заплахи отново се разпалват.

Потенциалът следователно е американската инфлация да остане под контрола на мекото чуждо търсене, ниските цени на вноса и засилващия се долар, независимо колко добре се представя местният пазар на труда.

Йелън и колегите й от Фед са запознати с рисковете. Те вече изчислиха, че 15-процентовият ръст на долара от юни 2014 г. е равен на цял процентен пункт от повишаването на лихвените проценти и се базираха на „глобалните икономически и финансови развития“, когато отложиха увеличаването им през септември след разклащането на Китай.

Нуждата да се следи ситуацията извън страната най-добре се демонстрира от глобалната разлика между реалния и потенциалния БВП, която е показател за разликата между тенденциите в темпа на икономиката и реалното ѝ разширяване. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-слаба ще е вероятно международната инфлация.

Хенри изчислява, че дори със затягането на политиката в САЩ глобалната разлика ще се разшири до почти 1,7% от брутния вътрешен продукт през следващата година, докато развиващите се икономики отслабват. Без САЩ в сметките международният дефицит ще достигне 1,9%.

Има разлика спрямо времето, когато Фед за последно започна да повишава лихвените проценти през 2004 г., тъй като тогава САЩ и световните икономики изпреварваха тенденциите. Наистина, предишният път, когато се появи силна разлика между реалния и потенциалния БВП, бе по време на кризата в Азия от 1997 г. В този случай нестабилността на финансовия пазар в крайна сметка срина хедж фонда Long-Term Capital Management и накара Алан Грийнспан, тогавашния гуверньор на Фед, да намали лихвените проценти.

Сега HSBC казва, че Фед ще трябва да преосмисли позицията си, след като медианната оценка на представителите му през септември за бенчмарка бе за 2,60% през 2017 г. HSBC предвижда обаче, че той няма да е по-висок от 1,5%.

„Нашата прогноза е много по-близка до текущите очаквания на пазарите, отколкото до тази на Фед“, казва Хенри.

Жил Моек, главен икономист за Европа в Bank of America, също предупреждава, че инфлацията е световен феномен, който трябва да буди безпокойство сред всички централни банкери. Проучване на неговия екип сред 23 развити страни от 1960 до 2015 г. открива „много тясна“ връзка между световната инфлация и разликата между реалния и потенциалния БВП.

Това поставя Европейската централна банка под натиск да осигурява повече парични стимули и влияе на централни банки, като тази на Англия, чиито местни условия може иначе да заслужават по-високи лихвени проценти, казва Моек, бивш представител на централната банка на Франция.

„Ако разгледате влиянието на световните инфлационни тенденции върху местната инфлация и колко силна е връзката, централните банки със сигурност трябва да вземат това предвид“, казва той. „Трябва да генерирате достатъчно усвояване на разликата между реалния и потенциалния БВП на местно ниво, за да компенсирате глобалния капацитет“.