Европейската комисия (ЕК) не е достатъчно стриктна при прилагането на процедурата по свръхдефицит, предупреждава последният доклад на Европейската сметна палата. Фокусът на Брюксел е по-скоро върху правните аспекти на казуса, отколкото върху осъществяването на необходимите реформи.
Одиторите посочват, че липсва последователност и прозрачност при налагането на правилата при прекомерен дефицит. ЕК не документира правилно основните допускания и не споделя констатациите си, за да могат всички държави да извлекат по-голечи ползи, записано е в доклада, публикуван на страницата на Палатата.
От Брюксел признават тези свои недостатъци и са готови да направят необходимите подобрения, отбелязват одиторите. Те са изготвили и списък с конкретни препоръки към Комисията в тази насока.
Сред тях са ЕК да засили максимално прозрачността и да оповестява публично своите съвети и насоки към държавите в процедура по свръхдефицит, както и да използва всички свои правомощия, за да накара държавите в подобна процедура да изпълнят поисканите промени.
Брюксел трябва да обърне повече внимание и за намаляването на държавния дълг, а не само на бюджетния дефицит за държавите в процедура, посочва се в доклада.
Препоръките на Комисията се базират на анализи на одиторите относно изпълнението на процедурите по свръхдефицит в пет държави - Германия, Франция, Чехия, Кипър и Малта.
Освен към ЕК, Сметната палата има препоръки и към Евростат при събирането на информация за анализ на изпълнението на бюджетните мерки в страните от общността. Одиторите настояват за по-добро документиране на работата и извършването на прегледите.
Процедурата за коригиране на свръхдефицит беше въведена с Договора от Маастрихт. В него бяха заложени лимити от 3% бюджетен дефицит и публичен дълг до 60% от брутния вътрешен продукт. За държавите, които не изпълняват тези изисквания, се прилагат мерки за отстраняване на отклоненията.
От доклада на Европейската сметна палата става ясно, че повечето държави в ЕС в даден период от членството си са влизали в процедура по свръхдефицит. За България последната е премахната през 2012 г.
Данните показват, че в момента в подобна процедура са 9 държави от общността, повечето от които трябва да изпълнят препоръките на ЕК и да възстановят бюджетната си дисциплина до края на 2016 г. Сред тях са изпадналите в тежка криза Гърция и Испания.


Капитанът на Полша: Отдъхнахме си след отпадането на България
България с втория най-голям ръст на цените на храните в ЕС за пет години
Военни самолети в небето над България с тренировъчни полети от понеделник
Швейцария отхвърли на референдум засилване на неутралитета си
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Швейцария отхвърли по-строг неутралитет, продължава със санкциите срещу Русия
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
5 нискокалорични рецепти за хормонален баланс
Израел сезира УЕФА за червения картон, показан от Георги Кабаков
20-годишна навигаторка загина при рали в Испания
Признаци, че майка ви се бърка много в живота ви