Европейската комисия (ЕК) не е достатъчно стриктна при прилагането на процедурата по свръхдефицит, предупреждава последният доклад на Европейската сметна палата. Фокусът на Брюксел е по-скоро върху правните аспекти на казуса, отколкото върху осъществяването на необходимите реформи.
Одиторите посочват, че липсва последователност и прозрачност при налагането на правилата при прекомерен дефицит. ЕК не документира правилно основните допускания и не споделя констатациите си, за да могат всички държави да извлекат по-голечи ползи, записано е в доклада, публикуван на страницата на Палатата.
От Брюксел признават тези свои недостатъци и са готови да направят необходимите подобрения, отбелязват одиторите. Те са изготвили и списък с конкретни препоръки към Комисията в тази насока.
Сред тях са ЕК да засили максимално прозрачността и да оповестява публично своите съвети и насоки към държавите в процедура по свръхдефицит, както и да използва всички свои правомощия, за да накара държавите в подобна процедура да изпълнят поисканите промени.
Брюксел трябва да обърне повече внимание и за намаляването на държавния дълг, а не само на бюджетния дефицит за държавите в процедура, посочва се в доклада.
Препоръките на Комисията се базират на анализи на одиторите относно изпълнението на процедурите по свръхдефицит в пет държави - Германия, Франция, Чехия, Кипър и Малта.
Освен към ЕК, Сметната палата има препоръки и към Евростат при събирането на информация за анализ на изпълнението на бюджетните мерки в страните от общността. Одиторите настояват за по-добро документиране на работата и извършването на прегледите.
Процедурата за коригиране на свръхдефицит беше въведена с Договора от Маастрихт. В него бяха заложени лимити от 3% бюджетен дефицит и публичен дълг до 60% от брутния вътрешен продукт. За държавите, които не изпълняват тези изисквания, се прилагат мерки за отстраняване на отклоненията.
От доклада на Европейската сметна палата става ясно, че повечето държави в ЕС в даден период от членството си са влизали в процедура по свръхдефицит. За България последната е премахната през 2012 г.
Данните показват, че в момента в подобна процедура са 9 държави от общността, повечето от които трябва да изпълнят препоръките на ЕК и да възстановят бюджетната си дисциплина до края на 2016 г. Сред тях са изпадналите в тежка криза Гърция и Испания.


Паркингът на Кооперативния пазар във Варна поскъпна
Почина легендарният моден дизайнер Валентино
Борисов: Имам по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП–ДБ
Днес Румен Радев ще депозира оставката си
Таро хороскоп: Какво вещаят картите на 20-ти януари?
Micron: Има "безпрецедентен" недостиг на чипове за памет, подхранван от AI
Ерата на изобилните ресурси за война на Русия приключва
Базуката на ЕС: Ще бъде ли използван инструментa против принуда за Гренландия
Унгарската Mol ще купи дяла на "Газпром" в санкционираната сръбска рафинерия
Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Филтър за кафе в жабката решава основен проблем
Mazda спира два от малките си модели
Най-продаваните мотоциклети в България през 2025
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Гърция пуска пътя, отваря се граничният преход „Рудозем – Ксанти“
Протест в Цюрих: Тръмп не е добре дошъл в Швейцария
Избраха българския проект за Венецианското биенале
Европа замисля ново НАТО - без САЩ, но с Украйна
Протест в Дания „Make America Go Away“