Влиянието на Фед намалява, пазарите се вслушват в политиците

Добре дошли в свят, в който американският Федерален резерв (Фед) и икономическите данни вече нямат голямо влияние върху цените и колебанията на акциите, облигациите и долара на американските борси. Сега икономическата политика на президента Доналд Тръмп контролира пазара на активи както чрез мерките, вземани на национално ниво, така и чрез отношенията на САЩ с други страни, пише главният икономически съветник в Allianz Мохамед ел Ериан в коментар за Bloomberg.

"Днес има заседание на Фед, но ще му бъде отделено по-малко внимание, отколкото на ProBowl", написа в Twitter в сряда (1 февруари) Джон Браун, проницателен и популярен пазарен анализатор, сравнявайки събитие, което навремето бе център на вниманието на пазарите с годишната футболна среща на "всички звезди". Ден по-рано гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни заяви, че централните банки се приближават към края на своите "15 минути слава".

Това е нова ситуация за институции, които, както с готовност биха признали повечето пазарни участници, в последно време бяха основен фактор за определяне на цените на активите.

Действащите и очаквани мерки на Фед имаха решаваща роля за ограничаването на пазарната нестабилност и вдигането на цените на активите. В хода на този процес извънредните намеси на Фед прекъсваха връзката между тези два пазарни резултата от обърканите икономически и политически основи.

Публикуването на данни също оказваше влияние върху цените на активите, макар и много по-ограничено и най-вече заради значението им за политиката на Фед.

В основата на тези влияния бяха три твърди презумпции за икономиката, политиката и политическата среда за финансовите пазари.

Първо, че икономиката е застинала в равновесно положение в условия на слаб растеж, който е стабилен, макар и плашещо вял и недостатъчно всеобхватен.

Второ, че системно важните централни банки (не само Фед, но също Английската централна банка, Японската централна банка и Европейската централна банка) искат и могат да разчитат на ефективна и нестандартна парична политика, независимо от опасността от нанасяне на съпътстващи вреди и непредвидени последици.

Трето, че други политически инструменти са изтласкани на втори план от силно поляризирания Конгрес и липсата на еднопартиен контрол върху изпълнителната и законодателна власт.

Ноемврийските избори промениха това, както и подходът на администрацията на Тръмп, който стана ясен, откакто той встъпи в длъжност на 20 януари.

С възцаряването на републиканско мнозинство в двете камари на Конгреса и на президент, който е решен да действа бързо, за да промени из основи нещата (както обеща в предизборната си кампания), изборите "понижиха" политиката и данните на Фед до най-ниската по влияние група фактори, въздействащи върху пазарите. И, поне засега, централните банкери вероятно ще приветстват това положение, особено предвид политическия натиск върху оперативната им самостоятелност.

Миналата седмица бе добър пример. Доклад за политиката на Фед в сряда до голяма степен остана незабелязан от пазарите.

По-високите от очакваното икономически показатели, включително за промишленото производство и работните места, почти не предизвикаха реакция.

И като ярък контраст, Белият дом стана главен фактор за развитието на пазара. През последните седмици сигналите за дерегулация, свързвани с указа за съживяване на петролопровода "Кийстоун Екс Ел", вдигнаха котировките на акциите, а съобщенията, свързани с ограничения на пътуванията и евентуален 20-процентов данък върху стоките от Мексико, ги понижиха.

Отклонения с интервенционистки уклон от продължителната практика за коментиране на курса на долара (по-точно излизане от ситуацията, когато тази задача е оставена единствено на министерството на финансите, проповядващо ползите от "силния долар") обезсърчиха търгуващите с валута, основавайки се на традиционни фактори.

В началото на миналата седмица одобрителните коментари на Белия дом позволиха на един единствен сектор от фондовия индекс S&P (биотехнологичния) да избегне натиска, който доведе до спад във всички останали сектори.

Добрата новина е, че пазарите се отдалечават от един изкуствен и в крайна сметка неустойчив фактор, определящ цените и колебанията (покупките на активи от Фед, които не променят по принципен начин основните и структурни източници на растеж). Сега те са чувствителни към по-неутрални двигатели под формата на вече приети или възможни мерки, влияещи върху производителността на труда, търговията, корпоративните инвестиции и обширни икономически стимули.

Не много добрата новина е, че този преход се извършва в условия на значителна неизвестност, включително на това, което се превръща в напрегната и епична решаваща битка между перспективите за регулирана изкуствена инфлация и за хаотична стагфлация (опасна комбинация от нисък икономически растеж и висока инфлация - бел. ред.). 

(БТА)