Защо Тръмпономиката няма да направи Америка велика отново

Доналд Тръмп управлява САЩ сякаш е крал, а Белият дом – неговия кралски двор. Изявите му на господство, нуждата му да бъде център на вниманието и буйният му облик му носят ореола на Хенри VIII. Укрепен от вярата си, че неговият необикновен път към властта е доказателство за колективната посредственост на Конгреса, бюрокрацията и медиите, той атакува всеки човек и всяка идея, която стои по пътя му, пише Economist в свой анализ.

Това точно колко проблеми може да създаде Тръмп се видя през тази седмица с уволнението на Джеймс Коми от ФБР. Коми е допуснал някакви грешки и Тръмп е в правото си да го отстрани. Президентът обаче успя да насочи вниманието към връзките му с Русия и презрението към нормите, които целят да озаптят онези, които се мислят за крале, допълва изданието.

Точно толкова опасен и не по-малко важен за обикновените американци е планът на Тръмп за икономиката. Той третира ортодоксалността, точността и последователността сякаш те просто трябва да бъдат договорени в поредица разтърсващи сделки.

Въпреки че Тръмпономиката би могла да предизвика известен бум, тя представлява опасност за Америка и света, подчертава Economist.

Изданието припомня, че в интервю за списанието Доналд Тръмп е дал най-обстойното описание на това, което иска за икономиката. Целта му е да гарантира, че повече американци имат добре платени работни места, а икономическият растеж се ускорява. Неговите съветници говорят за ръст от 3% - с 1 процентен пункт над това, което повечето икономисти смятат за устойчиво към днешна дата.

Според Тръмп пътят към по-добрите работни места и по-бързия растеж е чрез по-справедливи търговски сделки. Макар и да твърди, че подкрепя справедливата свободна търговия, той всъщност е икономически националист, казва изданието. Търговията е справедлива, когато търговските потоци са балансирани. Фирмите трябва да бъдат възнаградени за инвестиции у дома и наказани за инвестиции в чужбина, според неговите постулати.

Втората и третата част на Тръмпономиката – намаляването на данъците и дерегулацията, се смята, че ще насърчат местните инвестиции. По-ниските данъци и по-малкото правила ще предизвикат предприемачите, което ще доведе до по-бърз растеж и по-добри работни места. Това е стандартна икономика от гледна точка на предлагането, но да се смята, че Тръмпономиката като преформатиране на републиканската ортодоксия е грешка и то не само защото икономическият национализъм е отклонение за партия, която подкрепя свободната търговия, посочва се в анализа.

Тръмпономиката всъщност изобщо не представлява икономическа доктрина. Най-добре е това да се разглежда като набор от предложения, свързани с бизнесмени, придворни на своя крал, посочва Economist. Факт е, че в Белия дом почти няма икономисти. Подходът на Тръмп към икономиката се „ражда“ без мислене, сделките за него имат две страни – победител и губещ, а преговарящите оборват всякакви принципи. Това може да се нарече капитализъм в заседателната зала, допълва се в анализа.

Това, че Тръмпономиката е бизнес желание помага да си обясним защо бизнесмените и инвеститорите са ентусиазирани. Борсовите пазари са близо до рекордните стойности, индексите на бизнес доверието се покачва.

В краткосрочен план това доверие може да се окаже самообслужващо. Америка може да нападне Канада и Мексико, за да предоговори НАФТА. За всичките си проповеди относно фискалната предпазливост републиканците в Конгреса едва ли ще противоречат на Тръмп за данъчните промени. Стимулите и преработването на някои правила може да доведат до по-бърз растеж и ако инфлацията все още е нестабилна, Федералният резерв може да го задуши с рязко вдигане на лихвите.

Разгръщането на натрупаната енергия ще бъде добре дошло, но дневният ред на Тръмп съдържа две опасности. Икономическите предположения, които са имплицитни, са вътрешно непоследователни и се основават на картина на американската икономика, която е остаряла от десетилетия.

Противно на твърденията на екипа на Тръмп има малко доказателства, че и глобалната търговска система, и индивидуалните търговски сделки систематично са насочени срещу Америка. Търговският дефицит на Америка – който е основен показател за Тръмп за несправедливостта на търговските сделки, всъщност трябва да се разбира като пропастта между това колко американци спестяват и колко – инвестират.

Според учебниците плановете на Тръмп за увеличаване на местните инвестиции вероятно ще доведат до по-големи търговски дефицити, както в бума на Рейгън през 80-те години на ХХ век. Ако това е така, Тръмп или ще трябва да се откаже от мярката си за справедлива търговия, или – по-зле, да се опита да ограничи дефицитите, като използва протекционистки тарифи, които ще навредят на растежа и ще засилят недоверието.

По-дълбокият проблем е, че Тръмпономиката се вдъхновява от измислена представа за американската икономика. Тръмп и съветниците му са обсебени от ефекта на търговията върху производствените работни места, въпреки че в промишлеността работят само 8,5% от американските работници и се формира 12% от БВП и не отразяват изобщо най-голямата икономическа тревога – турбуленциите, които създават новите технологии, посочва изданието.

Икономическият национализъм всъщност ще ускори автоматизацията. Производителността и печалбата могат да се увеличат, но това може да не помогне на по-малко квалифицираните работници, за които американският президент твърди, че са му приоритет.

Тръмпономиката е лоша рецепта за дългосрочен просперитет. Америка ще се окаже по-задлъжняла и по-неравнопоставена. Тя ще пренебрегне реалните проблеми, като например как да се преквалифицира работната сила, чиито умения стават излишни.

Още по-лошо, когато противоречията станат очевидни, икономическият национализъм на Доналд Тръмп може да стане по-ожесточен, което да доведе до отстъпление по други въпроси и подтикване на гнева в Америка.

Дори и да доведе до краткотрайно нарастване на растежа, Тръмпономиката не предлага трайно средство за отстраняване на икономическите проблеми на Америка, а може да проправи пътя към нещо по-лошо, заключава Economist.