Как ще започнат да се изплащат дълговете на Южна Европа?

Десет години след Голямата рецесия, в които се натрупаха икономически пропасти, невиждани от Голямата депресия, е необходимо да се отдръпнем от баналната ежедневна политика и да погледнем по-широката картина. Европейците трябва да си зададат въпроса къде са били и накъде се насочват по-нататък, пише британският вестник „Guardian“ в свой материал.

Преди двадесет години, през 1998 г., обменните курсове в много държави в Европейския съюз стават фиксирани в подготовката за еврото. Внезапно южноевропейските държави, изпаднали почти в несъстоятелност, вече не трябваше да плащат огромни лихвени премии от около 5 до 20 процентни пункта. Така че, наводнената с евтини заеми Южна Европа се сблъска с икономически бум, финансиран от дълга, който тласна заплатите и цените до небесата. Накрая този бум се превърна в балон.

След това, преди десет години, балонът, който се развиваше едновременно на пазара на ипотечни кредити в САЩ, се спука, причинявайки световна финансова криза и впоследствие разрушаване на балона в Южна Европа. В момент на нужда, изпадналите в криза южноевропейски страни натрупаха огромни овърдрафти в европейската платежна система, за да заменят частните заеми, които вече не бяха достъпни за тях.

Освен това, в опит да се въздържат от тези овърдрафти, северноевропейските страни дадоха на южните си съседи огромни спасителни заеми. Тези средства обаче се оказаха недостатъчни, което накара Европейската централна банка (ЕЦБ) да се намеси с неограничени гаранции за кредиторите от Южна Европа, всички за сметка на данъкоплатците в еврозоната. Френските банки имаха най-голяма експозиция към изпадналите в затруднение южноевропейски държави и по този начин се възползваха най-много от спасителния план.

Но и кредиторите трябваше да бъдат наранени. Те не получаваха почти никакви лихви по своите активи, а лихвените загуби по заеми за Южна Европа набъбнаха до няколкостотин милиарда евро. Инициативите за спасяване на ЕЦБ завършиха с въвеждането на количествено облекчаване (QE), при което централните банки в еврозоната купиха между 2015 г. и 2017 г. 2,3 млрд. евро в прясно отпечатани ценни книжа, включително държавни облигации на стойност 1,8 трлн. евро.

В действителност, програмата за QE беше огромна операция по преструктуриране на дълга. Основните й бенефициенти бяха южноевропейските страни, които бяха продали несъразмерно голям дял от държавните си облигации на чуждестранни инвеститори, за да финансират огромните си дефицити по текущата сметка, довели до световната финансова криза.

До края на 2017 г. овърдрафтите през европейската ситемата за сетълмент в реално време (Target),  дължими само на Бундесбанк (Bundesbank), възлизат на 907 млрд. eвро.

В рамките на Бретънудската система, която до началото на 70-те години обвързваше обменните курсове на основните световни валути с долара, а той от своя страна – със златния стандарт, Германия щеше да получи 19 000 тона злато за тези претенции. Вземания на Bundesbank в размер на 907 млрд. евро представляват почти половината от нетното чуждестранно богатство, което Федерална република Германия е натрупала досега чрез експортни излишъци.

За поколенията през 2028 г., които поглеждат назад, десетилетието, започнало през 2018 г., ще бъде запомнено като момента, когато европейските политици започнаха да се отказват и да свиват претенциите в системата чрез фискалните трансфери от север на юг. Подобни трансфери ще бъдат прокарани чрез мерки, за които френският президент Еманюел Макрон вече призова, за да подкрепи южната част на Франция и които вече одобри (с малки промени) новата временна коалиция в Германия.

Предстоящото десетилетие ще бъде особено подходящо време за създаване на съюз за трансфер, заради наближаващата демографска криза, която заплашва повечето европейски страни, с изключение на Франция. След като „бейби бумърите“ се пенсионират, правителствените хазни ще се стопяват между 2028 и 2038 г.

Това означава, че всеки, който иска да се възползва от ресурсите на данъкоплатците в Северна Европа, ще трябва да направи това скоро, преди да е станало твърде късно.