Самоувереността на Орбан може да му изиграе лоша шега

Унгарският премиер Виктор Орбан прокара редица непопулярни закони, които предизвикаха масови протести и отделни прояви на насилие. Автократичният лидер изпробва границите на допустимото с рискованите си политически маневри и ако не направи крачка назад, рискува да изгуби превъзходството си, коментира журналистът Леонид Бершидски в материал за Bloomberg.

Откакто партията му „Фидес“ спечели абсолютно мнозинство на изборите през април и го направи премиер за трети пореден мандат, Орбан започна да затяга хватката си около страната. През последните седмици той започна стремителна атака срещу последните останали препятствия пред властта му.

В края на миналия месец над 400 медии, основани или закупени от съюзници на Орбан, бяха обединени в организация с идеална цел, наречена Фондация „Централноевропейски печат и медии“. Премиерът изключи тази организация от регулаторния контрол, като я обяви за „стратегическа“.

По-рано този месец основаният от Джордж Сорос Централноевропейски университет обяви, че ще се премести във Виена, след като няколко години води борба да остане в Будапеща. А миналата седмица парламентът прие закон, който изважда административните спорове от правомощията на Върховния съд. Това важи и за спорове при избори, корупция и полицейски произвол. Учреден бе специален орган по тези въпроси, който се отчита на министъра на правосъдието.

Орбан се отнася презрително с опозиционните политици, журналистите и активистите, които протестират срещу тези мерки. Той отдавна знае, че те не са достатъчно многобройни или решителни, за да създадат проблеми. Този път обаче той може би допусна тактическа грешка: миналата седмица „Фидес“ прокара нови трудови закони, които позволяват на работодателите да възлагат до 400 часа извънреден труд годишно вместо сегашните 250 и да отлагат заплащането им до три години вместо до една.

Мярката е аргументирана със стремежа да се реши проблема с недостига на работна ръка и работниците ще имат възможност да отказват да полагат извънреден труд. Синдикатите обаче посочиха, че работодателите разполагат с достатъчно начини да окажат натиск на подчинените си да приемат да работят извънредно.

Около 3000 души започнаха да протестират срещу „робовладелските закони“ веднага след приемането им на 12 декември. Докато група опозиционни депутати се опитваха да влязат в държавната телевизия в неделя, за да представят позицията си, протестиращи граждани, по различни оценки между 2000 и 10 000, се събраха пред сградата на телевизията в Будапеща.

На политиците бе отказано да застанат пред камерите и те организираха седящ протест. Във Facebook на живо се излъчваше как един от тях бива принудително отстранен и това светкавично се разпространи в интернет. В момента, в който пиша това, и двете страни са в патова ситуация.

През последните години унгарците не бяха особено склонни да се включват в масови протести, а когато го правеха, тези прояви обикновено протичаха относително мирно. Дори след падането на комунизма в страната имаше по-малко протести, отколкото в Полша или Източна Германия. Когато обаче унгарците се ядосат, властите трудно успяват да ги успокоят.

През 2014 г. Орбан бе принуден след продължителни демонстрации да се откаже от въвеждане на данък върху интернет. Има и един още по-смущаващ прецедент: през 2006 г. сградата на държавната телевизия стана център на протестите, които за малко не свалиха правителството на премиера Ференц Дюрчани.

Протестите бяха предизвикани от изтекъл запис, в който Дюрчани признава, че правителството му не е направило нищо полезно през четиригодишния си мандат. Те прераснаха в насилие, когато демонстрантите нахлуха в телевизията, за да излъчат исканията си и за кратко я окупираха, преди полицията да се върне с подкрепления. Въпреки че Дюрчани се задържа на премиерския пост до 2009 г., беше само въпрос на време тогавашната главна опозиционна партия „Фидес“ да вземе властта, което стана през 2010 г.

Орбан успешно отблъсква опитите на представители на ЕС да озаптят авторитарните му импулси. Въпреки всички критики „Фидес“ остава член на най-голямата група в Европейския парламент, тази на десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП). Потискането на вътрешнополитически протести срещу закони, които пряко влияят на ежедневието на обикновените граждани, е по-трудно начинание, дори в относително кротката Унгария.

Орбан може би надценява способността си да води борба на няколко фронта едновременно.

(БТА)