Кипър отново попадна под международна проверка за прането на пари

„Изчистване” на банкови сметки и депозити

По-малко от месец преди проверката на Moneyval Кипър премина първата оценка по нея. Страната бе похвалена от САЩ, че е свършила „чудесна работа” и е постигнала „огромен напредък в борбата срещу прането на пари”. Това заяви помощник-държавният секретар по финансите Маршал Билингсли след проведените срещи в кипърската столица, където той бе на 18 и 19 април. Посещението му - второто за по-малко от година, бе описано като част от контрола на САЩ върху финансовия сектор на острова.

През юни миналата година, само седмици след тогавашната визита на висшия американски служител, Централната банка на Кипър предприе стъпки, с които съществено усложни процедурите за откриване и поддържане на банкови сметки от офшорни компании като част от борбата с прането на пари. С циркулярно писмо тя инструктира търговските банки да избягват бизнеса с т. нар. компании-черупки /shell companies/ и „пощенски кутии“, а също така да закриват сметки на подозрителни клиенти и да отказват откриването на нови, които не отговарят на критериите. През ноември бе издадена нова версия на това писмо, отнасяща се за всички кредитни и платежни институции.

След контактите на Билингсли в Никозия, американското посолство публикува изявление, в което отбелязва, че „от жизненоважно значение е незаконните участници да знаят, че Кипър не е отворен за бизнес”. Посочените „незаконни участници“ се подразбираха като руски бизнесмени под санкции на САЩ.

По данни от финансовите среди затварянето на банкови сметки на клиенти, които не могат да докажат стопанската си дейност на острова, е достигнало върха си през миналата година, като за периода от 2016 г. са „изчистени” около 50 000 сметки, повечето от които на руснаци и украинци.

Най-големият кипърски трезор - Банката на Кипър, е прекратила отношенията си с 8070 клиенти, някои от които с множество сметки, и е отхвърлира 4354 потенциални нови клиенти. Това „скъсване” й е причинило загуба на оборот от 4.5 млрд. евро и я е лишило от 13.3 млн. евро нетна печалба в периода от 2015 г. до 2018 г.

Втората по големина банка – Хеленик Банк, е отчета, че е закрила над 10 000 сметки през последните години. Депозитите в нея от високорискови държави са намалели с повече от 50% и сега представляват по-малко от 5% от общия брой.

В резултат на по-строгите политики за борба с изпирането на пари и затягането на режима в банковия сектор депозитите на чуждестранни лица /нерезиденти/ регистрират спад от 1.4 млрд. евро, или 13% през 2018 г., при намаление от 2.1% през 2017 г., посочва Централната банка на Кипър в годишния си доклад, оповестен в началото на април.

Нейният отчет съвпадна с международния доклад на Държавния департамент на САЩ /INCSR/ за 2018 г., според който обаче Кипър остава в списъка на „основните дестинации”, свързани с прането на пари. Американското външно министерство признава, че средиземноморската страна продължава да надгражда правната си рамка за борба с изпирането на пари, но посочва, че, въпреки напредъка в прилагането на директивите, кипърската финансова система остава „уязвима от пране на пари от местни и чуждестранни престъпни предприятия и физически лица”. Заплахата от пране на пари се оценява като „висока” за кипърския банков сектор и „средно висока” за доставчици на услуги, адвокати и счетоводни фирми. В доклада се твърди още, че организирани престъпни групировки, особено от Русия и Украйна, са „използвали“, според съобщенията, кипърските банки за изпиране на незаконни доходи.

Руските пари

Проверката на Moneyval ще изследва доста „руски” следи в кипърската финансова система, въпреки, че тенденцията в момента е руските вложители в Кипър непрекъснато да намаляват присъствието си в банковата система на средиземноморския остров, като постоянно закриват банкови сметки и изтеглят капиталите си. Излизането на руските инвеститори от кипърските банки се оценява като пряко свързано с международните усилия за борба с прането на пари в рамките на ЕС.

Смята се, че основно заради оттока на руските средства депозитите на граждани на трети страни /нерезиденти на Кипър и страни от ЕС/ са паднали до почти 7 млрд. евро от 2015 г. до февруари 2019 г., като са намалели с близо 5 млрд. евро в този период, а спадът само за първите два месеца на тази година е 140 млн. евро, според данните в годишния доклад на Централната банка на Кипър.

Руските депозити в кипърските банки бяха на добро ниво до края на 2013 г., годината на безпрецедентното „подстригване” на негарантираните депозити, което бе предприето като мярка за излизане от банковата криза. Към септември 2012 г. по данни на агенция Moody's руски компании са държали в кипърските банки около 19 млрд. долара. Преди кризата от 2013 г. руските пари в двете най-тежко пострадали от нея банки – Банката на Кипър и Лаики Банк, са били не по-малко от 8 млрд. евро. В края на 2013 г. според данните на Централната банка общите депозити на руснаците са достигали 11.76 млрд. евро.

Според източници от руските финансови кръгове в Кипър руските депозити в местните банки в края на миналата година са стойност не повече от 3 млрд. евро, като сумата им през тази година явно се е намалила.