Свърши ли ерата на независимост на централните банки?

Едно от решенията е те да бъдат комбинирани – например като централните банки бъдат оставени да създават пари за финансиране на дефицита на държавния бюджет. Предизвикателството, казват авторите от BlackRock, е да се включат такива „исторически необичайни“ мерки в изрични правила, така че централните банкери да запазят своята независимост и да могат да прилагат спирачките, ако държавните разходи излязат извън контрол.

Тяхното предложение включва спешен фискален фонд, който централните банки могат да активират, когато инфлацията е опасно ниска и няма място за намаляване на лихвите. Паричните „кранове“ ще се изключват автоматично, след като цените се възстановят.

Много други стигат до подобен извод, макар и с различни детайли. „При следващ спад количествените улеснения няма да бъдат ефективни“, коментира Далио, основателят на Bridgewater Associates LP, най-големият хедж фонд в света, пред Bloomberg TV. „Тогава ви трябват фискални политики и осигуряване на приходи от дълг“, допълва той.

Наред с липсата на парични боеприпаси, една от причините за голямото преосмисляне може да е и задълбочаването на неравенството, особено след финансовата криза през 2008 г. В новата си книга финансовият коментатор Франсис Копола, озаглавена „Случаят за количествено облекчаване на хората“ (The Case For People’s Quantitative Easing), призовава новоемитираните пари от централната банка да бъдат прехвърляни направо в банковите сметки на домакинства или малки предприятия. Този вид стимул ще осигури по-голям растеж и по-добро разпределение, твърди икономистът, както и ще се справи с предизвикателства като застаряване на населението и автоматизация.

Друг двигател на промяната е, че доктрината за независимостта на централната банка е изкована в епоха на нарастващи цени. Богатите икономики сега са изправени срещу обратния проблем: дефлационните сили.

Италианският икономист Гуидо Табелини казва, че фонът го е принудил да промени вижданията си. Професор по икономика в университета в Бокони, Табелини е съавтор на книгата за независимостта на централната банка през 90-те години на миналия век, когато се създава Европейската централна банка. „Ползата от координацията на парично-фискалната политика със сигурност сега е по-голяма“, казва той.

След срива през 2008 г. централните банки работеха с правителствата. Понякога те натискаха границите на своите мандати - например, когато Марио Драги от ЕЦБ постави централна банка зад държавния дълг, като обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото. Ако, обаче, следкризисната обстановка засили теоретичния случай за съвместна работа, на практика това често води до необичайно обтегнати отношения между политици и технократи.

Нападенията на Тръмп срещу Пауъл и несъгласията на шефа на британската централна банка Марк Карни с политици, сред които и премиера Борис Джонсън, са само два такива примера.

Централната банка на Япония е основен участник в плана на премиера Шинцо Абе за възраждане на икономиката с комбинация от парични стимули и фискални разходи. Сега институцията държи 43% от националния дълг, който е най-големият в света. "Пазарът не очаква правителството на Япония някога да може да изплати този дълг", пише в доклад стратегът на Bank of America-Merrill Lynch Атанасиос Вамвакидис.

„Независимостта на централната банка все повече изглежда като кратък исторически епизод, който достигна своя връх в началото на века“, казва Йоахим Фелс, съветник по икономическите въпроси в Pacific Investment Management Co. „Дали ви харесва, или не, свикнете с новото нормално, а това са зависими централни банки“, посочва той.