Струват ли си късите продажби?

За да е ясно какво се измерва, „дългата“ позиция се сравнява с класическа дълга позиция върху индекс, докато „късата“ се сравнява с къса върху релевантен бенчмарк. Пазарите са склонни да растат с течение на времето, така че дългата позиция естествено ще има по-добри резултати, но не това се мери тук. Вместо това виждаме, че „дългата“ позиция е по-добър предсказател за отдалечените резултати от „късата”. Няма такава тенденция изключително скъпите акции да изостават от пазара, каквато изключително евтините имат да го водят.

Освен това, изследването потвърждава, че от добавянето на допълнителни фактори има ползи за диверсификацията. Всички стратегии подобряват своята коригирана спрямо риска възвръщаемост по този начин, като и предимството на „дългите“ над „късите“ позиции се разширява с добавянето на още фактори.

Друга важна констатация е, че докато дългите страни на различни фактори не са склонни да корелират помежду си, кратките страни го правят. По-просто казано, има няколко различни начина да забележите акциите с добър шанс да поскъпнат, но акциите с голяма вероятност да поевтинеят изглеждат зле според редица различни фактори.

Цялото това изследване се основава на „нулевите транзакционни разходи”. С други думи, то предполага, че е толкова евтино да се поддържа къса позиция, колкото и да се поддържа дълга. В реалния живот това не е вярно. Продажбата на късо изисква плащане на лихва на някого, като тя е по-висока, ако акцията е популярна сред продавачите на късо. Има риск кредиторът да изиска обратно своите акции.

Продажбата на късо също така изисква дебели нерви. Компаниите рядко се оплакват от инвеститорите, които купуват акциите им, но стават много гласовити, когато те ги продават на късо. И накрая, има проблем със съотношението риск-възвръщаемост. Печалбата от късата позиция е ограничена до 100% (ако акцията стигне нула), докато потенциалната загуба е неограничена.

Нищо от това не изключва късите продажби от специалисти. Продажбата на късо не е точно обратното на избора на акции за закупуване. За да се „скъси” компания с увереност, се изисква внимателно разглеждане на нейните отчети и бизнес и убеждение, че тя е смъртоносно ранена. За да сте сигурни, че стратегията работи, продавачите на късо трябва да са подготвени да говорят много за своите идеи публично. Някои прочути успехи показват, че късите продажби са жизненоважна част от пазарната екосистема - помислете за атаката на Джим Чанос срещу Енрон или тази на Бил Акмън върху кредитните застрахователи преди 2008 г. или пък за атаката на Дейвид Айнхорн срещу Lehman Brothers.

Това изследване показва, че използването на фактори за идентифициране на кандидати за къси продажби по същия начин, по който идентифицираме акции за закупуване, не е добър начин за насочване на капитала. За тези, които не искат да се излагат на общата посока на пазара, е много по-евтино и лесно и не по-малко ефективно просто да заемат къса позиция върху индекс.

Всичко това предполага, че много хедж фондове и количествени анализатори губят времето и парите си, така че можем да очакваме това изследване да срещне стабилна реакция. Но очертанията на аргумента изглеждат ясни и убедителни.