Инвеститорите се борят с безкрайната монетарна подкрепа

Стратегията е позната. „С по-ниските за по-дълго лихви и упорито слабата доходност на облигациите инвеститорите са принудени да поемат по-голям риск за да постигнат целите си за възвръщаемостта“, коментира Дейвид Райли, главен инвестиционен стратег в BlueBay Asset Management. 

Устойчивата среда с ниска доходност благоприятства акциите и по-рисковите сегменти на облигациите, а също и стратегията за продажба на пазарната волатилност. Това води до търсене на застрахователни премии от други инвеститори, които са изнервени от късния етап на икономическия цикъла и желаят да се защитят от риска от рязък спад в цените на активите. През изминалото десетилетие прибирането на тези премии като цяло беше възнаграждаващо предвид подкрепящата позиция на централните банки, която спомогна за ограничаване на изблиците на пазарни сътресения.

С малко признаци за скорошно премахване на безопасната мрежа, разпъната от централните банки, стремежът към възвръщаемост и продажба на волатилността изглежда добре вкоренен и това естествено буди притеснения за финансовата стабилност. Този въпрос неотдавна бе разгледан в докладите за финансовата стабилност както от Федералния резерв, така и от ЕЦБ. Централната банка на еврозоната отбелязва следното: „Оценките на акциите и облигациите в еврозоната изглеждат все по-чувствителни на и по-зависими от промените в базовата крива на доходността, докато очакванията за номиналния растеж и печалбите играят по-малко важна роля за обясняване на увеличението на цените на акциите, наблюдавано през последните години."

Наистина има широко разбиране, че пазарите на акции и облигации отразяват голямо количество добри новини, докато доходността по държавните ценни книжа е много ниска, което ги прави уязвими при усилване на растежа и инфлационния натиск. За разлика от тях акциите и облигациите изглеждат високо оценени в случай, че растежът се срине и - по-важното, скорошният натиск върху корпоративните маржове не отслабне.

Друг голям въпрос, който трябва да се има предвид, е дали инвеститорите наистина вярват в новата реалност на оскъдна или дори отрицателна доходност. Дейвид Джейн, фонд мениджър в Premier Miton Investors, предполага, че някои от тях все още могат да разглеждат това като преходна мода, а не като нова основа за изграждане на портфейли. Пазарите може би не са „калкулирали напълно тази текуща среда“, изтъква той.

Изводът: може би е време инвеститорите да потърсят алтернативи на облигациите като фундамент на тяхната стратегия. „Инвеститорите вече не могат да купуват дългосрочни облигации, за да получат по-висока доходност и по-голяма възвръщаемост. Пазарите на акции имат нарастваща дивидентна доходност, надвишаваща текущата доходност на облигациите, може би защото инвеститорите в акции все още не са се нагодили напълно към средата на доходност по ДЦК, която преобладава“, посочва Джейн.

Всичко това обяснява често срещаните рефрени в стратегическите перспективи за следващата година: предпазлив оптимизъм, „ограничен потенциал нагоре“ и не повече от скромен растеж на корпоративните печалби.