Германските банки: по-нерентабилни дори от гръцките

Това е най-голямата банка в най-важната икономика в Европа: Deutsche Bank. Независимо от това, да сравняваме банката от Франкфурт с американската конкуренция е все едно да си правим безвкусни майтапи. Американската финансова институция JP Morgan е спечелила почти 8 млрд. евро само през последните три месеца.

Печалбата на JP Morgan като цяло за годината възлиза на малко под 33 млрд. евро - два пъти повече, отколкото в момента е пазарната капитализация на Deutsche Bank. Франкфуртската банка ще представи данните си едва в края на януари, но вече е ясно, че през миналата година е била на загуба поради сложното преструктуриране на групата. Отново.

Но германските банки са слаби и в сравнение с другите европейски конкуренти, става ясно от последните данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). Централните банкери във Франкфурт контролират големите институции в еврозоната от есента на 2014 г. В момента под контрола са 117 банки.

Така например германските банки, пряко контролирани от ЕЦБ, включително Deutsche Bank, Commerzbank и DZ Bank, са реализирали едва малко по-висока печалба през първите девет месеца на миналата година от гръцките банки. Според данните кумулативната печалба от 668 млн. евро е само с около 12 млн. евро по-висока от нетната печалба на гръцките конкуренти. Според данните на ЕЦБ големите банки във Франция са постигнали печалба от малко под 23 млрд. евро през първите девет месеца на 2019 г., а основните банки в Италия - за около 11 млрд. евро.

Комбинираната възвръщаемост на капитала (ROE) на банките в Германия възлиза само на 0,4%. Според ЕЦБ това е най-ниската стойност сред всички страни от еврозоната, и то с голяма разлика. Във Франция, от друга страна, доходността на банките възлиза на 6,3 процента, 7,6 процента са отчетени за банките в Италия, в Словения - почти 12 процента, а в Гърция – 3%. За българската банкова система, която, разбира се, не е част от еврозоната, показателят за ROE към края на септември е 11,8%.

Освен това германските банки са изключително неефективни. Разходите поглъщат повече от 83 процента от събраните приходи. Франция и Люксембург също се справят зле, но там става дума за съотношение от под 70 процента. В Холандия, Естония, Гърция и Испания съотношението на разходите към приходите в някои случаи е дори под 60 процента.

В глобален мащаб обаче почти всички банки в еврозоната страдат от високи разходи. Освен това, сравнение на съотношението разходи/приходи през последните няколко години показва, че то се е влошило спрямо 2009 г. във всички разглеждани страни. Проблемът с разходите на банките обаче вероятно ще се задълбочи още повече. За много институции в еврозоната възвръщаемостта на собствения капитал е под капиталовите им разходи. Най-вероятно основната причина за това е свиването на печалбите поради ниските лихви и разпокъсания вътрешен пазар.

През първите девет месеца на миналата година банките от еврозоната страдат и от ръст на отписванията и административните разходи, така че печалбите им като цяло са се свили с осем процента в сравнение със същия период на предходната година - до 66 милиарда евро. 

По материали на Die Welt и Handelsblatt