Как да оценяваме адекватно фирмите с оглед на климата?

Това, което може се измерва, може да се управлява. Въздействието на бизнеса върху климата и потребителските решения не се измерват напълно и по този начин не се управляват правилно. Решенията къде да инвестираме и какви стоки и услуги да купуваме игнорират последиците за нашата планета. Този пазарен провал би могъл да се окаже нашата гибел, освен ако не бъде спешно отстранен, пише за Financial Times Наташа Ландел-Милс, ръководител Управление в Sarasin & Partners.

Глобален данък върху въглеродните емисии би бил най-уместното политическо решение: казано просто, той ще принуди всички да отчитат външните ефекти върху климата. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че за постигането на целта на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. - ограничаване на глобалното покачване на температурата доста под 2 градуса, се нуждаем от данък на стойност около 75 долара за тон въглерод. Таксуване в такъв мащаб обаче е политически токсично за мнозина, като въпреки значителните усилия за постигане на глобална сделка, няма много признаци за управленски пробив.    

Докато чакаме има и други лостове, които трябва да използваме, за да помогнем за промяна на поведението,смята тя. За да се движим в посока нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., имаме нужда от действието на пет групи участници на пазара, които да приведат работата си в съответствие с целите на споразумението от Париж. Те имат силата да преоформят финансовите стимули в тази област.

Първо, трябва да включим климатичните ефекти в правилата, които уреждат начина, по който компаниите изчисляват печалбата и капитала си. В повече от 140 държави те се определят от Съвета за международни счетоводни стандарти (IASB). Доскоро компаниите можеха да отчитат счетоводни числа без оглед на климатичните последици от техните дейности или вероятното въздействие на усилията за намаляване на въглеродните емисии.

Това има значение, тъй като финансовите отчети са в основата на решенията за разпределяне на капитала. Ако пренебрегнете обещанията за декарбонизация, електроцентралата на въглища изглежда като добър инвестиционен избор, защото предлага висока възвръщаемост. Като се калкулират политиките за постепенно извеждане на въглищните мощности обаче проектът изглежда много по-рисков и по-малко привлекателен. През ноември IASB напомни на компаниите, че те трябва да включват очакваните съществени въздействия върху климата в своите сметки. Трябва да направим крачка напред. Компаниите трябва да огласят какви биха били техните печалби и капитал при устойчива климатична политика. Счетоводство в съответствие с Парижкото споразумение би спомогнало за това, посочва анализаторът.

Второ, одиторите - по-специално фирмите от Голямата четворка: PwC, KPMG, EY и Deloitte, трябва да посочат компаниите, които не признават, че финансовите им отчети ще бъдат засегнати от ускорения преход към нулеви нетни въглеродни емисии. Това би позволило на инвеститорите да оценят климатичните рискове и да пренасочат капитала днес, намалявайки опасността от хаотично преразпределение през следващите години.

Трето, акционерите трябва да гласуват срещу директори и одитори, които не действат за предотвратяване на вредата за климата. Прокси агенциите Institutional Shareholder Services и Glass Lewis, които съветват инвеститорите как да гласуват, препоръчват да не се подкрепят директори, които преследват стратегии, задълбочаващи изменението на климата.

Четвърто, най-големите мениджъри на активи имат критична роля. BlackRock, Vanguard и State Street трябва да се ангажират да подкрепят само онези директори, които привеждат своите корпоративни стратегии в унисон с целта за нулеви нетни емисии на въглерод до 2050 г.

Пето, водещите агенции за кредитен рейтинг - S&P, Moody's и Fitch, имат силата да определят разходите на компаниите за заеми. Ако те калкулират рисковете за климата в своите оценки, дейностите, базирани на изкопаеми горива, ще станат по-скъпи, докато по-чистите решения ще поевтинеят. Рейтинговите агенции трябва да поемат ангажимент за това.

Заедно тези пет групи биха могли да направят много за привеждане на бизнес стимулите в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Кой знае, те дори могат да генерират толкова необходимата инерция към политическо уреждане на въпроса.