Двете реалности на американската икономика

На фона на тези промени правителствата, които поеха от потребителите и финансовия сектор голяма част от дълговата тежест след финансовата криза, правят все по-малко, за да смекчат последиците от тях за хората.

Вярно е, че увеличаването на заплатите в развиващите се икономики, включително Китай, затруднява американските и европейските компании да намалят разходите си за труд, като преместват работни места в чужбина. Много работодатели се обръщат към технологии за спестяване на труд, вместо да наемат повече хора. Междувременно, въпреки че цените на много стоки и услуги са намалели, разходите за тези неща, които наистина имат значение - домът, здравето, такси за образование, продължават драстично да растат. Всичко това кара хората да понасят много повече товар. Накратко, ние сме оставени сами и усещането не е добро.

Ето защо считам, че традиционните показатели, като например равнището на безработица, не успяват да уловят това, което наистина се случва. Това е особено вярно в САЩ, където инфлацията в образованието, например, мина всякакви граници, посочва Форухар. Не е чудно, че по-прогресивните кандидати от Демократическата партия са възползваха от идеята за безплатни колежи и опрощаване на студентските заеми.

Младите американци са затруднени и то не само като работници и спестители: сега те имат повече дълг от 40-годишните. Това е историческа промяна. Те също така са непълноценни потребители. Изплащането на студентски заеми за средно 29 000 долара оставя мнозина с много малко средства за закупуване на къща и обзавеждане. Федералният резерв на САЩ определя тези затруднения като дългосрочна заплаха за цялостния икономически растеж.

Всичко това предоставя възможности за умерени кандидати от Демократическата партия, като Пийт Бутиджъдж и Майкъл Блумбърг, които могат да отчетат и двете страни на икономическата монета. Докато Тръмп се фокусира само върху растежа, Сандърс, и в по-малка степен Уорън, изтъкват главно негативите.

Истината е смесена, което, разбира се, не винаги е най-лесното нещо за комуникация по време на кампания. Американците трябва да приветстват растежа на работните места, но също трябва да признаят, че тежестта върху хората е нараснала по неустойчив начин.

Растежът има значение, но такова има и делът от доходите, който хората трябва да изразходват, за да живеят в близост до добрите работни места, да бъдат достатъчно здрави, за да си вършат работата, и да плащат за образование, което ще гарантира, че те и техните деца печелят от тези работни места.

Това е пълната реалност на оставената на самотек икономика. Всички трябва да гледаме сериозно на всеки кандидат за президент, който може да я обясни, да не говорим да намери изход, заключава Форухар.