Компаниите трябва да поставят обществения интерес на първо място

Отношенията на компаниите с правителството се усложняват от факта, че най-голямото предизвикателство този път не е производството на оборудване, а подкрепата за икономиката по време на блокадата. Когато правителството ви каже да направите оръжия за убиване на нацисти и предложи да плати, вие го правите. Когато ви каже да администрирате срещу такса коронавирусната спасителна програма за малкия бизнес, както бе поискано от американските банки, е почти толкова лесно да кажете „да“. Ако следващото искане обаче - пряко или косвено - е за това компаниите да не освобождават персонал или да плащат определени заплати, отговорът ще бъде по-труден.

Няма гаранция, че това, което правителството поиска, ще бъде разумно. Но два принципа ще помогнат на компаниите да предугадят намеренията му. Първо: не чакайте. Най-добрият начин една индустрия да избегне озоваването си от грешната страна на непредсказуемия дневен ред на правителството - или на общественото мнение - е да действа изпреварващо.

Вече видяхме нещо подобно. Най-големите американски банки обявиха като група, че ще преустановят програмите си за обратно изкупуване на акции, за да запазят капитала за кредитиране. Това не беше евтино решение. При ниските цени на банковите акции в момента, обратното изкупуването можеше да доведе до големи печалби за акционерите, като много банкови лидери бяха уверени, че имат достатъчно капитал. Но решението беше мъдро. Акциите винаги могат да бъдат изкупени обратно, след като кризата отмине, а ранното действие хармонизира банките с регулаторите и общественото благо.

Ще трябва да видим подобни и още по-смели действия, ако кризата се влоши. Отговорът на американската индустрия на коронавируса почти сигурно ще бъде по-добър, ако компаниите водят, а президентът ги следва.

Но това може да се случи само ако компаниите спазват втори принцип: гледайте към хоризонта. В нормални моменти има здравословно напрежение между краткосрочните и дългосрочните резултати. В криза има значение само дългосрочната перспектива. Целта трябва да бъде фирмите да допринасят с това, което могат и да излязат от кризата със солидна обществена репутация, доверие на служителите и силна финансова основа. Всичко това ще проправи пътя и за по-добри отношения с правителството.

През 1944 г. Сюъл Ейвъри, председател на борда на веригата универсални магазини Montgomery Ward и пламенен защитник на свободния пазар, загуби търпение към правителствените правила за преговори със синдикатите и възкликна: "По дяволите и правителството!" Той беше насилствено изведен от офиса си от националната гвардия. Ейвъри в крайна сметка си върна компанията. Но днешните главни изпълнителни директори може би ще искат да си представят как би се отразило подобно неотчитане на голямата картина в ерата на социалните медии.