Изправя ли се Фед пред своя „виетнамски” момент?

Но механизмът за вторичния пазар ще изкупува борсово търгувани фондове (ETF), инвестиращи в неинвестиционни облигации. Японската централна банка купува ETF-и от известно време, а Европейската централна банка натрупа висококачествен корпоративен дълго, но действията на Фед, който е фактически глобалната централна банка, представляват преломен момент в историята на паричната политика.

В същото време програмата от ерата на финансовата криза, рестартирана през март, беше разширена, за да подкрепи пакети от „лостови заеми” (към задлъжнели компании) с най-високите рейтинги, както и бизнес ипотеки. Заедно трите механизма достигат 850 млрд. долара - почти половината от размера на целия първи кръг на количествено облекчаване на Фед през 2008-10 г. Интервенцията засили кредитните пазари, помагайки на някои рискови компании да наберат финансиране дори преди да бъде изразходван един долар.

Въпреки всичко има много спорни аспекти в последните действия на Фед. Макар разликата между инвестиционния и неинвестиционния клас да е донякъде произволна, ходът на централната банка е изпълнен с морални и практически рискове.

Много компании с ниска оценка са собственост на непублично търгувани дружества, които са натрупали неразумни нива на дълг, за да повишат възвръщаемостта на своите инвестиции. Макар и да не са спасявани директно, както бяха банките през 2008 г., сегашните инвестиции на Фед в тях представляват фактическа спасителна помощ. Мотивите на Фед може да са справедливи - компаниите от неинвестиионен клас като цяло са голям работодател - но повтарянето на модела на социализиране на загубите и приватизиране на печалбите не звучи добре.

Дори ако това може да се пренебрегне в името на спасяването на икономиката, Фед се постави в неудобно положение. Последният му ход може и да е предпазлив - подобен на изпращането на няколкостотин зелени барети от Кенеди, които да обучават южновиетнамските военни през 1961 г. - но ако пазарите отново се задушат, ще се почувства ли Фед принуден да премине още по-дълбоко в територията на рисковия корпоративен дълг? Как точно централната банка ще реши кой заслужава да му бъде подпомогнато и кой трябва сам да се грижи за себе си? Трябва ли на неизбрана пряко независима агенция дори да бъде позволено да взема такива важни решения?

В дългосрочен план последствията може да са още по-тежки. Фед настоява, че тези извънредни мерки са временни и бързо ще бъдат прекратени, след като коронавирусната криза стихне. Но мерките от ерата на финансовата криза също трябваше да бъдат временни. Фед лесно би могъл да се окаже в тресавище и подложен на свирепо лобиране от различни агенти от публичния и частния сектор за мерки в подкрепа на техните каузи.

Мащабът и скоростта на коронавирусната криза изискваше съответно масивен и бърз отговор. Но за това, което Фед направи сега при разбираема бързина, той може да съжалява по-късно на спокойствие.