Какво ни казва историята за коронавирусния пазарен срив

Икономическият шок от пандемията е по-голям, отколкото когато и да било, но такъв е и отговорът. Подкрепата на паричната политика беше извънредна и прокара нов път по отношение на активите, приемани за покупка, а скоростта и размерът на фискалния отговор също бяха смели и нетрадиционни.

Тези действия намалиха крайните рискове за инвеститорите, като ограничиха вторичните и третични ефекти от икономическото блокиране. Смекчаването на заразата също проясни перспективата за вероятната продължителност на ограниченията и заедно тези фактори помогнаха на рисковите активи да осъществят впечатляващ подем.

Въпреки че този подем може да се окаже прекалено голям и прекалено бърз, предвид трудния път към нормализиране, по-малко вероятно е акциите да пробият предишните си дъна. Вниманието вече се обръща към това, което можем да очакваме от тази криза.

Вероятно ще се появят някои интересни развития. Нивата на държавния дълг ще бъдат много по-високи. Нивата на брутния дълг към брутния вътрешен продукт за много икономики вероятно ще бъдат толкова високи, колкото след Втората световна война.

Този висок дълг е форма на заемане от бъдещето за подкрепа на растежа днес. В исторически план това означава по-висок дял от националния доход за обслужване на дълга. Това сега е по-малък риск, имайки предвид рекордно ниските лихвени проценти. Но многото компании, изправени пред втора екзистенциална криза за малко повече от десетилетие, вероятно ще бъдат по-предпазливи и ще харчат по-малко, както и много домакинства. Това вещае забавен дългосрочен растеж и ниски лихви.

Правителствата може да са по-малко склонни да налагат строги икономии, за да помогнат за намаляването на дълга, но по-склонни да повишават корпоративните данъци - вероятно компаниите ще направят повече за диверсификация на веригите за доставки и може да има повече форми на протекционизъм. И двете тенденции биха оказали натиск за намаляване маржа на корпоративната печалба. Чувството за обща цел при справянето с кризата може да накара компаниите да се съсредоточат повече върху своите екологични, социални и управленски отговорности.

Могат да се направят три инвестиционни извода. Фонд мениджърите ще предпочитат все по-оскъдната група от компании на растежа. Те ще възнаградят онези фирми, които плащат стабилни дивиденти - друга свиваща се група. И нивата на дълга ще бъдат по-високи, тласкайки инвеститорите към бизнеси със силни баланси. В САЩ се стигна дотам, че водещите пет компании, технологичните гиганти, представляват рекордните 20 на сто от капитализацията на фондовия пазар.

В Европа нещата също се променят. Технологичния сектор вече е по-голям по пазарна стойност от петролния и със същата тежест като банковия. Пазарите се променят, отразявайки двигателите на икономиката около тях.