Очаква ли ни инфлация в следващите години?

Притежателите на злато - класически инфлационен хедж, който поскъпна с около една трета през последната година - със сигурност усещат, че техният момент е настъпил, като гледат как централните банки увеличават вложенията си в държавни и корпоративни облигации. Тъй като балансът на Федералния резерв е напът да надхвърли 10 трлн. долара през тази година, някои твърдят, че това може да се превърне в постоянна характеристика на паричната политика, насочваща финансовата система към откровена монетизация на дълга.

Засега покупките на облигации от централните банки имат за цел да поддържат дългосрочните доходности ниски, като в резултат на това стимулът, предоставен от количественото облекчаване, остава затворен във финансовата система. Това е историята на повече от десетилетие на количествени облекчения, което подкрепя цените на финансовите активи, а не се пренася към по-широката икономика.

Сегашният рекорден ръст в паричното предлагане в САЩ например бе придружен от допълнително забавяне (разширяващо структурното след 2010 г.) в скоростта на обращение на парите, според клона на Федералния резерв в Сейнт Луис. Скоростта на паричното обращение - или темпото, с която те се разменят в икономиката - изглежда обаче е от значение по отношение генерирането на широко базиран инфлационен натиск.

Мнозина изтъкват опита на Япония след спукването на финансовия балон в страната, който сочи, че голямото увеличение на паричната база не води автоматично до инфлация. Deutsche Bank отбеляза: „С влошаването на световната демография, дезинфлацията става политически привлекателна. Възрастните хора предпочитат ниските цени, за да защитят спестяванията си."

Рискът от изостряне на държавните дефицити също е фактор, ограничаващ инфлационния ръст, който би довел до неблагоприятна реакция на пазарите на облигации.

Пол Доновън, главен икономист в UBS Global Wealth Management, отбеляза, че с повишаване на цените правителствените разходи, свързани с инфлацията, като например пенсиите, ще нараснат, което означава, че дефицитите се покачват. От своя страна инвеститорите в облигации ще изискват по-висока доходност за нов дълг, който финансира бъдещи дефицити. Вероятното решение според Доновън е правителствата да принудят чрез регулация институциите да държат държавен дълг - тактика, известна като финансова репресия - като същевременно поддържат инфлацията относително потисната.

Така че засега инвеститорите трябва да бъдат прагматични. Може би е прекалено да се очаква ръст на цените в стил 70-те години на 20 век. Да се отрече обаче изцяло евентуалното покачване на инфлацията би било глупаво.