Когато най-уязвимите поемат основния удар, здравната криза, която се превърна в икономическа, може да доведе до дългосрочни социални последици. Това може да означава електорален удар при евентуални избори или пък безредици.
Преди по-малко от две години увеличението на данъка върху горивата във Франция, което засегна най-силно работниците, беше достатъчно, за да предизвика протестите на жълтите жилетки, които се разраснаха до национални безредици. В Италия младите избиратели с несигурна работа помогнаха за възхода на популистите от „Пет звезди“.
„Съществува огромен риск много хора да си сложат пак жълтите жилетки и да се върнат на улицата“, казва Джулиън Деймън, социолог и сътрудник на Fondation Jean Jaures. „Не виждам как мащабът на заплащането може да се трансформира напълно за няколко месеца“, допълва той.
Плащания
Графика: Bloomberg
Правителствата полагат усилия да помогнат, като излязоха с програми за защита на работните места. Франция насърчава фирмите да изплащат бонуси на тези с най-ниски заплати и обеща да увеличи доходите на фронтовите здравни работници след кризата.
Последният пакет от стимули за 55 милиарда евро в Италия включва повече намаления на данъци, временни субсидии между 600-1000 евро за самостоятелно наети работници и специален спешен доход за хора, които не отговарят на условията за социални плащания.
В Испания правителството е прекратило ипотечните плащания за някои групи хора и облекчи достъпа до програми за безработица за временните работници. Ускоряват се и плановете за въвеждането на минимален базов доход, да се подпомогнат семействата с ограничени средства.
По-голямото въздействие върху временните работници и самонаетите отчасти отразява щетите за туризма, пътуванията и свободното време. Това поставя персонала в барове, хотели и кина в региона в огромен риск. Южна Европа разчита значително повече на туристическия сектор, затова е и по-засегната. В италианските региони Кампания, Калабрия и Сицилия заявките за хранителни пакети се увеличават драстично.
Бедност
Рецесията сега показва още, че европейските политици не са направили достатъчно от последната криза, за да запълнят пропастта на неравенството.
Близо 75% от 905 000 работници, които са загубили работата си в Испания през март и април, са били на временни договори. Почти 16% от служителите в еврозоната са били на такива договори през 2019 г., според статистическата агенция на ЕС Евростат.
Във Франция правителството въведе схема за осигуряване за безработица за самостоятелно заети работници миналата година, но обезщетенията са ограничени до 800 евро за максимум шест месеца. Така до края на кризата хората с нулеви ресурси значително ще се увеличат, според Ерик Чеви, вицепрезидент на френската федерация за малък бизнес CPME.
преди 3 години то за тая работа си има българи и румънци . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години На какви опашки са готови да се редят хората, само и само да не отидат на полето да работят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар