Коронавирусът е стрестест, с който много лидери не успяват да се справят

Все пак Борис Джонсън се опира на учените и направи голяма стъпка към деполитизиране на кризата, като привлича вниманието към Националната здравна служба. Не и Тръмп обаче. Отвъд Атлантическия океан кризата засили склонността на президента да отхвърля науката, да политизира най-техническите въпроси и да избягва международното сътрудничество. Той също заглушава всяко последователно федерално съобщение, като се налага в някои области, в които не бива да се налага, отказва се от отговорност в други, за които би трябвало да носи отговорност, и отклонява вниманието към други въпроси с десетки туитове в рамките на ден.

Не е ясно дали избирателите ще видят произтичащия хаос като провал от страна на Тръмп, когато решат дали да го преизбират на 3 ноември. В скорошно проучване на университета Quinnipiac половината от регистрираните избиратели заявяват, че ще подкрепят демократът Джо Байдън срещу 39%, които са за Тръмп.

Отговорът на Китай разкри две основни слабости на президента Си Дзинпин и еднопартийната система, която той ръководи, според Уили Лам, доцент в Центъра за изследвания на Китай в Китайския университет в Хонконг. Първата е липса на прозрачност – от длъжностните лица на ниските нива, които не желаят да предават лоши новини нагоре от страх да не навредят на кариерата си, до Си и други партийни лидери, решени да представят само успеха на страната.

Закъснението и криенето на вируса преди разпространението му в чужбина струва на Си международната мека сила, коментира Лам. Това предаде още боеприпаси в ръцете на Тръмп, който се опитва да прехвърли вината за смъртните случаи в САЩ на Китай.

Втората слабост е разчитането на Комунистическата партия да даде тласък за бърз икономически растеж, което също може да се окаже вредно, според Лам. Глобалната рецесия прави невъзможен планираният просперитет, допълва анализаторът.

Правителството в Пекин вече изостави целта за твърд растеж, което отразява загрижеността за икономиката. В знак на геополитическите последици Китай пак прави опит да въведе закон за националната сигурност в Хонконг, с който на практика се заобикаля законодателната власт на града.

В Индия министър-председателят Нарендра Моди запазва силната подкрепа на населението досега дори на фона на икономическите трудности заради 50-дневната блокада. И все пак популярността му е значително под тази на здравния министър, който насърчи мащабно тестване на населението в щата Керала много преди националното правителство да започне да действа през март.

Положението на президента на Бразилия Жаир Болсонаро изглежда малко по-сложно. Той „изгоря“ двама здравни министри по време на кризата и се сблъска челно с областните управители заради ограниченията.

Лидерството е само един фактор, който може да обясни огромните разлики във въздействието, което Covid-19 има в различните страни. Ясно се вижда, че, независимо дали нациите са имали скорошен опит с подобни епидемии, страните в Азия и Австралия отговориха по-структурирано на пандемията. Други фактори включват демографските характеристики на населението, гъстотата му, капацитет на здравната система и култура.

Все пак лидерството има ефект. В Русия репутацията на президента Владимир Путин в управлението на кризи се разруши - и то не непременно поради въздействието на новия коронавирус. Гневът се засилва заради щетите за икономиката, която според различни прогнози ще се свие с 5,5% през тази година. Правителствените каси вече страдат от ниските приходи от петрол, влошени от ценовата война на Русия със Саудитска Арабия, и санкциите, наложени след анексията на Крим през 2014 г. Същевременно Путин не е в състояние или не желае да освободи достатъчно средства, за да смекчи удара.

Неотдавнашно проучване на независимата агенция Levada даде на Путин 59% подкрепа, което е спад от 63% месец по-рано и е най-ниският му рейтинг от 2000 г. насам.

В Русия обаче, както и в някои други страни, може да е трудно да се отделят погрешните стъпки на лидерството от тези на държавата. Хайсбург, бившият френски служител, служи в комитета за подготовка за пандемии, когато Европа е заплашена от ТОРС през 2003 г. По негова препоръка Франция тогава купува 1,25 млрд. маски за лице, наред с други мерки, но той казва, че оттогава запасите не са поддържани.

Вместо да признае грешката и да я поправи, когато коронавирусът удари тази година, френското правителство прекара седмици да уверява, че маските не са полезни. Властният стил на управление на президента Еманюел Макрон изглежда засилва слабостта на френската държава.